Какви са рисковете на бременността?

Изследване върху двете страни на пренаталната диагностика и селективния аборт ни представя Ина Димитрова в книгата „Пренатална диагностика и биополитика в България”, разглеждаща правото на информирано решение и утвърждаването на определен тип мнение „кой живот (не) си заслужава да бъде живян“, както и произтичащото от тях моделиране на обществените нагласи.

Безспорно сред основните човешки инстинкти е възпроизвеждането и продължаването рода. Може би най-тежкото и мъчително наказание за двама родители е да разберат, че детето, което майката носи в утробата си. ще се роди с увреждания или с някакво (тежко) заболяване за цял живот. „Пренатална диагностика и биополитика в България” обръща внимание на социалните, правни и етически измерения на пренаталната диагностика и репродуктивните технологии. Книгата на Ина Димитрова е посветена на пренаталното диагностициране като предварителен и подготвителен етап от селективното прекъсване на бременности при установяване на вроден „дефект“.

Самата пренатална диагностика се извършва в края на втория или през третия триместър на бременността. Като предварителен етап на селективния аборт, функционирането на тази практика е фактор, който налага аборта в подобни случаи като нещо нормално. Тази диагностика обаче има и други съществени роли, като ранно предоставяне на информация, даваща възможност за адекватна ранна терапия и подготовка на семейството за отглеждане на дете със специални потребности. Димитрова смята, че фактът, че съвременните здравни системи предлагат т. нар. пренатален скрининг за определен брой заболявания, насърчава бременните при всички случаи да приемат теста, доколкото това се счита за „отговорното“ решение, а плодът, диагностициран със заболяване или увреждане, да бъде абортиран. Независимо, че дискурсът около подобни програми се ръководи от изказвания, утвърждаващи репродуктивната автономия и правото на информирано решение, тяхното наличие само по себе си носи това послание, като най-болезнена за родителите е дилемата непосредствено след пренаталния скриниг...

Пренаталното диагностициране трябва да се разглежда както като социален, така и като политически въпрос, тъй като нормализирането на тази практика има редица широко обсъждани следствия, основно по отношение на моделирането на нагласите към и готовността за социална грижа и подкрепа на хората с генетични заболявания, както и по отношение на социално санкционираните представи за майчинство и родителство. Пренаталната диагностика може да бъде разглеждана и като проект, засягащ различни уязвими групи в обществото, който обаче бива тактически преформулиран като въпрос, свързан със свободния, информиран избор и отговорност на бъдещата майка, семейство или пациент... Накратко: „Пренатална диагностика и биополитика в България” е книга-изследване по тема, която е колкото болезнена, толкова и наболяла в България.