Извънземни тела около Земята в "Слепоглед"

„Слепоглед”е интелигентно поднесено жанрово пиршество, развито от оригиналния писател и биолог Питър Уотс, чиято страст към авангардната наука е втъкана плавно във фабулата на романа му, разказващ за страховит контакт с извънземна раса.

Два месеца от падането на звездите… Два месеца, откакто шестдесет и пет хиляди извънземни тела се свиха около Земята като сияен юмрук и пищяха до небесата, докато атмосферата ги превръщаше в пепел... Два месеца от онзи миг на кратък шпионаж, дело на неизвестна цивилизация. Два месеца в мъртвешка тишина, докато светът, смутен, сдържа дъха си... и докато една полуразпаднала се космическа сонда не долавя шепот от ръба на Слънчевата система – слаб сигнал, разсичащ космическото пространство като лъч на морски фар... Каквото и да има там, то не говори на нас... Може би беседва с някоя далечна звезда? Или с нещо по-близо?

Няма да е преувеличение, ако сравним великолепието, интелигентността и иновативния подход на „Слепоглед” с творчеството на монументални класици на научната фантастика като Айзък Азимов, Майкъл Крайтън, Грегъри Бенфорд, Артър Кларк и Станислав Лем.

Номинацията за престижния приз „Хюго”, възторжените отзиви от хиляди читатели, провокацията на идеите, цялата феерична и вдъхновяваща история на света, създаден от канадеца Питър Уотс – всичко това превръща „Слепоглед” в едно от големите литературни събития за последните години. Уотс, който е морски биолог по образование, обединява богатото си въображение с тънкостите на когнитивната психология, за да ни предложи роман, който не само удивлява със сюжетното си богатство, но и шокира с дълбокия си подтекст.

„Слепоглед” e сложна и предизвикателна книга, смело и находчиво пренесена на български език от Елена Павлова, известна не само като преводач на писатели от ранга на Дан Симънс и Стивън Кинг, но и като автор на остросюжетна белетристика. Павлова с основание смята, че „Уотс е съвременен автор във всеки един смисъл на думата – той не просто използва за основа на творчеството си т. нар. „кътинг-едж” наука и не просто има модерен стил на писане: героите му живеят в свят, който е логично продължение на нашия собствен.

И разказите на Уотс, и предишните му романи, и „Слепоглед”, се отличават с на моменти зловеща достоверност... Накратко: Уотс е различен.” Павлова продължава с хвалебствията и анализа, определяйки „Слепоглед” като „книга за хората, за това как всеки един възприема света различно и как човешкият мозък е така устроен, че в действителност представлява гигантска Китайска стая, в която постъпват откъслечни парченца информация, преработват се по предварително зададени алгоритми и се поддават на ума ни, с ясното съзнание, че в действителност той се изправя не пред истинския свят, а пред негов модел... който има маргинално общо с реалността!”