Война и зверства в книгата "Лятото на 1913 година"

„По време на война истината е толкова скъпоценна, че трябва да я охраняват стражите на лъжата.“ В думите на Уинстън Чърчил може да се убедим след като прочетем новата книга, която излиза у нас "Лятото на 1913 година".

Неин съставител е Георги Илиев, който описва зверствата по онова време, които са се случили на българския народ в района на Беломорска Тракия. Изданието съдържа документирани свидетелски показния за събитията на Балканите по време на Междусъюзническата война.

Терминът геноцид (от гръцки: γενο – род, племе и латински: caedo – убивам), въведен за първи път в началото на 30-те години на XX век от полския юрист Рафаел Лемкин, получава международен правен статус след края на Втората световна война (на 9 декември 1948 г.) с „Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид“. Тя го дефинира като тежко престъпление против човечеството. В по-широк смисъл геноцидът е: целенасочено и систематично унищожаване (частично или пълно) на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством тежко физическо или психическо нараняване, убиване, възпрепятстване на възпроизвеждането на членовете на тази група, насилствено отнемане на деца и причиняване на тежки условия за живот, с цел унищожение.

Документирани свидетелски показания за събитията на Балканите през лятото на 1913 г. – Междусъюзническата война, събрани в изданието „Лятото на 1913 година“ със съставител Георги Илиев, доказват, че българското население от стотици села, разположени между Черно море, Мраморно море, Бяло море, Егейско море, Дойранското и Охридското езеро, са били подложени на етническо прочистване и са станали жертва именно на геноцид. Едва месеци след блестящите победи на българската войска по време на Балканската война, донесла освобождението на българите в Тракия и Македония и очертала с Лондонския мирен договор по-обширни граници на държавата от тези с договора от Сан Стефано, България изживява може би най-страшната национална катастрофа в историята си – стотици хиляди българи стават жертви на жесток геноцид през 1913 г. Днес оцелелите след това престъпление неправилно са наричани бежанци или изселници...

„Лятото на 1913 година“ съдържа документи, които показват, че тези хора в действителност са жертви на масово, системно етническо прочистване, продължило дълги години. Книгата с подзаглавие „Документирани свидетелства за геноцида над българите“ цели да направи обществено достояние тази българска трагедия и да докаже чрез всички документирани свидетелски показания за събитията на Балканите от 1913 г., събрани в нея, че българският народ по тези земи е бил подложен на изтребване.

„Лятото на 1913 година“ е третата книга от поредицата „Спасената история” и излиза от печат на 8-ми април.