Технологиите се развиват бързо, а хлапетата?

„Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери.

Дали това ще успее да обясни и проф. д-р Пламен Калчев, може да видим в новата му книга „Тест за училищна готовност“. Ръководството е за проверка на готовността на децата за обучение в училище и съдържа тест за оценка на когнитивните аспекти на готовността на малчуганите да започнат учебни занятия.

Компютри, високоразвити технологии, безгранични комуникации – XXI век! Днес децата се научават да работят с мобилни телефони и таблети преди да могат дори да четат. Дали хлапетата също се развиват така бързо, както и технологиите в наши дни, или просто се адаптират особено успешно към заобикалящия ги свят? Може би най-логичният въпрос, който мнозина си задават по темата е: на колко години е правилно децата да тръгват на училище в модерния – интензивен и шумен – свят?

„Тест за училищна готовност“ на проф. д-р Пламен Калчев е ръководство за проверка на готовността на децата за обучение в училище. Навременната идентификация на хлапетата, за които съществува риск за развитие на проблеми в обучението, е необходима за вземането на своевременни мерки и съответно преодоляването на затрудненията в адаптацията към училищната система. Изданието представя тест за оценка на когнитивни аспекти на готовността на хлапетата да посещават учебни занятия.

„Тест за училищна готовност“ е преработен вариант на публикуваната преди време монография на проф. Калчев „Готовност за обучение в училище. Тест за оценка на когнитивни аспекти“. Текстовете са коригирани и обновени, адаптирани са за по-широка употреба и е добавена кратка скринингова скала, попълвана от родителите, за поведенчески и емоционални проблеми, взаимоотношения на детето с връстниците и просоциално поведение, данните от която разширяват обхвата на оценката. Разграничават се четири основни подхода за анализ на готовността (в съответствие с една от утвърдените систематизации): нативистичен, емпиричен, социалноконструктивистичен и интеракционистичен. Всеки от тях е оказал силно влияние върху избора на инструменти за диагностика и практическия процес на оценяване. Представеният в настоящото ръководство метод е конструиран от позициите на емпиричния подход, според който готовността се разглежда като йерархия от специфични знания и умения, необходими за успешното обучение в училище.