Какво се крие в Голямото дърво...

Дългоочакваното продължение на „Тоби” от Тимоте дьо Фомбел излезе у нас. „Тоби. Очите на Елиша” е завършекът на историята за Голямото дърво.

Книгата ни предоставя ново изживяване с мъничките човечета на Тимоте дьо Фомбел, които живеят върху старото дърво още от нощта на времената. Макар и с необичайни размери, светът им е необикновено богат, животът им ­ изпълнен с приключения, приятелство и обич. Но и с егоизъм и жестокост, с човешка подлост и завист. В него владее правото на силния. Също като в нашия свят...

Историята ни връща в света на Голямото дърво, за да разберем , че Сим и Мая Лолнес са живи, а Елиша ще се жени за Лео Блу. Тези две новини са достатъчни да накарат Тоби начаса да забрави всички опасности и да хукне презглава към Дървото. А животът на Дървото е станал непоносим - глупавият, но алчен и жесток Джо Мич е абсолютен господар, за когото миниатюрният народ работи като роб.

Тоби трябва да открие родителите си и да ги изведе от робството. Трябва и да спаси любимата си, преди да са я омъжили за омразния му враг...

Чакат го много трудности, дебнат го безброй опасности, но ще открие и най-невероятните изненади и ще се сблъска с истината...

Авторът Тимоте дьо Фомбел е роден през 1973-та. Отначало е учител по литература, по-късно се ориентира към театъра. През 1990-а създава трупа, за която пише пиеси и сам ги поставя на сцената. И оттогава не престава да пише за театъра. Пиесата му “Фарът”, която създава едва осемнайсетгодишен, е поставяна във Франция, след което е преведена и се играе в Русия, Литва, Полша, Канада. Текстът му “Не спирам да танцувам” е четен при откриването на фестивала в Авиньон през 2002-ра. “Тоби” е първият му роман и веднага е приет и от читателите, и от критиката, което реално погледнато не се случва често.

 За Фомбел книгата е сякаш търсене и може би пресъздаване на прекрасния свят на детството, завръщане към природата, но е и история за порастването и защитаването на най-ценното – любимите хора.

Тази книга съживява и усета ни към природата. “Един ден разбрах, че дървото, където живее Тоби, е крехко като нашия собствен свят ­ казва Тимоте дьо Фомбел и влага в книгата си надежди и тревоги като своеобразно екологично послание. ­ За мен дърветата са зелени планети и както те загиват, така е застрашена цялата планета Земя”.

Впрягайки въображението си, авторът е проявил необикновена изобретателност в описанието на своя свят в миниатюра, на живота в него, на силите, които го движат. И все пак голямата привлекателност на Тоби и неговите приятели се крие може би в човещината, в нежността и доверието, в обичта, във вярата в доброто ­ все неща, чийто недостиг усещаме остро.