Да разлистим биографията на Едит Пиаф

Във връзка с 50-годишнината от смъртта на Едит Пиаф, която си отиде от този свят на 10 октомври 1963 г., тази седмица във Франция бе публикувана биографична книга, съобщи Франс прес.

Книгата разкрива някои неистини и критикува митове, свързани с живота на певицата. Защо нещата често се преувеличават и се измислят истории, когато става дума за Пиаф?, заявява бившият журналист на в. "Монд" Робер Белре в пролога към книгата си "Пиаф - един френски мит".

Той е автор и на биографична книга за френския певец Лео Фере, пише БТА. За написването на новата си книга Белре е извършил щателни изследвания - проучил е по-специално стотина писма, адресирани от Пиаф до довереника й Жак Буржа. Така е оборил някои митове, свързани с нея.

Оказва се, че Едит не е родена на улицата на 19 декември 1915 г., а в болницата Тенон в 20-и район на Париж. Тя е дъщеря на улична певица и акробат и отглеждането й било поверено на бабите й, но като дете не са й давали да пие вино, нито е била засегната от слепота.

Берле поставя под съмнение също изказванията й, че през Втората световна война снабдила затворници в лагери в Германия с фалшиви документи за самоличност. Той описва Пиаф като политически неангажирана певица, която през 1942 г. живее в добре отоплените помещения на публичен дом близо до седалището на Гестапо.

Авторът на книгата проследява и любовните й връзки с Марсел Сердан, Ив Монтан, Жорж Мустаки, Еди Константин. Осланяйки се на изявленията на критиката по онова време, Берле споменава също за магнетизма на тази ярка представителка на френския шансон и й отдава дължимото най-вече като авторка на песни. Пиаф е написала близо 90 песни, сред които "La vie en rose" и "L'hymne a l'amour".