Човешки характери с погрешна философия за живота

Разказите на Мюриъл Спарк вече излизат и у нас. Непредсказуеми и вдъхновяващи, понякога тъжни, понякога весели, събитията се случват, съпроводени невинаги с правилното отношение към живота. Някои от разказите връщат около век и повече назад в Африка, където живее смесено население от англичани, холандци и африканци.

Други представят реалността в провинцията и големия град. Сюжетите са различни, лаконични, но увлекателни и доставят наслада на всеки, осмелил се да вкуси от тях. Интересна е срещата с човека, който “мете опадалите листа в сърцето на мъглицата”, с младежа, открил непредсказуема формула за тайните на щастието.

Също така ни оставя да проследим как човешки живот може да бъде олицетворен в една птича песен и поуките и удоволствието от други вълнуващи приключения по страниците. Героите, понякога самотни, останали с неразбрано чувство за добродетели, друг път обкръжени с голямо внимание, но всички толкова наивни към предизвикателствата, изпречили се на пътя им.

Присъстват различни образи: богатата, егоистична жена, беднякът, робите, слугинята, веселият луд и много други, но всеки от тях прави неволни грешки и претърпява драстични последствия. Емоциите преминават от пълно безразличие до прекомерно желание за чувства, любов, авантюри...

Чрез специфичен черен хумор е представено разнообразие от човешки характери, но често с погрешна философия за живота.

Мюриъл Спарк (1918-2006) е родена в Единбург, в семейството на евреин и англичанка. Израства в родния си град и работи последователно като секретарка в универсален магазин, автор на статии за различни списания и художествен редактор, преди да публикува първия си роман през 1957 година.

Автор е на двайсет и два романа, пет сборника с разкази, няколко пиеси, поезия, критически текстове и биографии на Емили Бронте, Мери Шели и Джон Мейсфилд. Лаконичният й стил и специфичният й черен хумор я превръщат в един от най-значимите английски писатели на двайсети век, а критиците и читателите често я сравняват с Ивлин Уо и Греъм Грийн.

За неин шедьовър се смята романът “Разцветът на госпожица Джийн Броуди”, по който са снимани филм и телевизионен сериал. Романът е издаван и в България.

Сред публикуваните на български нейни романи са “Момичета със скромни средства”, “Лице за публиката”, “Преднамерено шляене”, “Балада за Пекъм Рай”.

Многото й литературни отличия включват наградата “Джеймс Тейт Блек мемориал”, наградата “Дейвид Коен”, давана за изключителни литературни заслуги и известна като “британския Нобел”, наградата “Т.С.Елиът” на фондация “Ингерсол”, наградата “Златна писалка” на международния ПЕН-клуб.

През 1993 година Мюриъл Спарк е удостоена с Ордена на Британската империя за заслуги към короната и нацията. Единствената друга британска писателка, удостоена с престижното отличие, е Айрис Мърдок. 

Спарк умира в дома си във Флоренция, Италия, през 2006 година. У нас книгата "Портобело роуд" е в превод на Ани Орешкова.