"Византия" - роман за вярата и цинизма

Книга за историята и съвремието, за вярата и цинизма, за Византия и модерния свят, книга за човека – това е романът „Византия“ на Николай Табаков.

„Истински дълбокият смисъл от заниманията ни с история, струва ми се, се крие в това, че изучавайки света на хора, живели по друга мяра и според друга система от ценности, казано с други думи, на хора с различни от нашите светогледни реакции, ние придобиваме необходимата критична дистанция, „външния поглед“ спрямо основанията на собствения ни живот, които са за нас толкова самоочевидни и които толкова органично моделират жизненото ни поведение, че сме изкушени да ги припознаем като естествено присъщи на самата човешка природа и валидни за всяко място и за всяко време.

Погледът откъм „другото и различното“ разколебава нашата самоувереност, нарушава невинния ни предрефлексивен покой, а с това ни поставя не просто в автентична философска ситуация, но и изобщо в положението на сериозно размишляващи човешки същества.“, коментира проф. Цочо Бояджиев в първата част на романа „Византия“ на писателя Николай Табаков.

Сюжетът проследява интригуващата история на 34-годишния Павел Пелев – „един обикновен представител на Homo sapiens“, с бяла риза и перчем „ветровит“, който притежава непреодолим „стремеж към перфекционизъм, към изпипване на детайла“. Пелев е „поет под прикритие“, който си изкарва хляба, списвайки светска хроника в клюкарското издание „Вестник за всеки“ и живее „нормално“, споделяйки деня с разнообразните привички и характери на своите колеги. Докато един ден, започнал да „умъдрява“ и пушейки поредната цигара в парка, Пелев среща любовта си…

„Византия“ е роман за историята и съвременността, за вярата и цинизма, за Византия и модерния свят, за хората тогава и днес; това е роман за човека. „Византия“ е втора книга от поредицата „Срещу времето”, с водещ редактор проф. Георги Каприев. Друго заглавие от поредицата е романът „Кирил и Хипатия“ на отец Николай Петков, свещеник от шуменското Дивдядово.

Авторът Табаков е роден през 1956 г. в Мандрица, Ивайловградско. Завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Понастоящем ръководи ИК „Анубис“. Автор е на два сборника с разкази – „Да рисуваш по водата“ (1991) и „На всички местоимения“ (2004), както и на романите „Изгубеното поколение“ (1994), „Пинокио“ (2001), „Романът Ес“ (2007), „Няма да е все така“ (удостоен с престижната литературна награда за роман на 2009 г. на Съюза на българските писатели), „Да“ (2011) и на романа за деца „Малката принцеса“.