Добро за България може да чуем само от българите извън нея!

Людмил Тодоров е известен напоследък с филмите си "Емигранти", "Шивачки" и "Миграцията на паламуда", а извън киното получи националната награда за литература "Хр. Г. Данов" 2013 за романа си "Шлеп в пустинята".

Писателят и режисьор започва годината с две нови книги - повестта "Скептици" и сборника с разкази "Нагъл жизнелюбец". "Скептици" вече е на книжния пазар, а "Нагъл жизнелюбец" ще излезе в началото на пролетта, отбелязва БТА.

Людмил Тодоров е убеден, че за да чуем нещо добро за страната ни, е нужно да идем при българите, които живеят извън нея. "Верни на навика си да мърморят, българските емигранти пренасочват недоволството си към държавите, в които са емигрирали, и България изведнъж им домилява, става им скъпа" - обобщава разговорите си с наши сънародници във Великобритания авторът. Именно в Лондон той представи филма си "Миграцията на паламуда" и книгата "Шлеп в пустинята".

Що се отнася до новата му книга "Скептици", тя проследява отношенията между брат и сестра в продължение на близо двайсет години, започвайки с тяхното детство. В текста почти напълно отсъстват парещите социални проблеми на днешния ден.

И все пак, грозното българско живеене има място в този текст, но само толкова, колкото да извади наяве другото, интимното живеене, за което или говорим натруфено и глупаво, или предимно мълчим, отбеляза Тодоров.

Попитан как решава дали една негова идея ще се превърне в книга или филм, писателят отговори така: "Много често сметките ми излизат криви: сядал съм да пиша книга, а е излизал филм, или съм започвал сценарий, а е излизала книга. Всичко зависи от сложността на задачата. В момента съм си поставил една много сложна задача, пиша роман, който трябва да обхване двете епохи, в които съм живял. Героите в романа, и то основните, важните герои са над петдесет. Действието започва в началото на шейсетте години и свършва в наши дни. Идеята е твърде сложна, за да бъде направена на кино, не по финансови, а по естетически причини. Всички подобни филми, дори световните образци, схематизират и опростяват живота. Героите на екрана са бледи сенки сравнени с героите в книгата".

Людмил Тодоров коментира и какво се случва в момента в литературата и киното ни. "Покрай активното писане през последните две години, през които издадох три книги и още една е пред печат, нямам достатъчно впечатления, но малкото, което чета и гледам, ми дава основания да изкажа следната банална мисъл: стойностни книги и филми може да има само тогава, когато има търсене за тях", заключава Тодоров.

В момента това търсене е много свито. Би трябвало да се знае, но явно не се знае достатъчно добре, че всичко в областта на културата е фолклор що се отнася до механизма, по който на бял свят идват книгите, филмите и всичко останало.

Една достатъчно голяма маса от хора изпитва вътрешна необходимост от книга като "Ана Каренина", например, и все ще се намери кой да я напише. Разбира се в съвременното потребителско общество картинката не е така проста - днес мощно се намесват парите, но този механизъм все пак остава валиден, коментира Тодоров.

На въпроса какво си пожелава за 2014 година, Людмил Тодоров не се замисля дълго: "Да си напиша романа, който е голям като обем. Да го напиша толкова добре, колкото си мечтая. И да започна да работя по нов филм".