"Среднощният дворец" – още от магията на Карлос Руис Сафон

Седмина младежи от сиропиталище, основали тайното общество „Чоубар“, се впускат в безброй приключения, изправяйки се пред смъртоносна загадка в романа „Среднощният дворец“ на един от най-известните съвременни испански автори Карлос Руис Сафон. Мистерия и огън вилнеят из индийския град Калкута, където социални неправди от началото на XX век често служат за мотивация на героите в интригуващия сюжет.

Карлос Руис Сафон е сред най-успешните съвременни испански автори. Най-популярните му книги – „Сянката на вятъра“ и последвалите я „Играта на ангела“ и „Затворникът на Рая“ – са преведени на повече от 40 езика и са продадени в милиони копия по света. След дебютния роман „Принцът на мъглата“, „Среднощният дворец“ е втората книга на Сафон, публикувана с етикета „юношеска литература“ през 1994 г. в Испания. Правата и на двата романа са блокирани с години от юридически спор, но днес тези ранни творби на талантливия испанец най-накрая излизат на бял свят.

Типично в стила на автора фабулата на „Среднощният дворец“ се спуска в дебрите на мистерията и приключението. Този път действието не се развива в любимия му топос – Барселона, а в екзотичния индийски град Калкута през първите десетилетия на XX век, когато Индия е все още британска колония. Със задължителния елемент при Сафон (мрачна тайна от миналото, застрашаваща героите) се преплита свръхестествено зло, което е проникнало в човешкия свят, и приятелство, което е способно да преодолее всяка трудност и да се пребори с всяка опасност. Първи любовни трепети и вълнения се прокрадват покрай умело описаните социални неправди от началото на миналия век в Индия, които, от своя страна, често служат за мотивация на персонажите. Седем младежи от сиропиталище основават тайно братство – обществото „Чоубар“, за да се подкрепят взаимно. Заедно те се изправят пред смъртоносна загадка и се борят с разрушителната и едновременно пречистваща и възраждаща сила на огнената стихия, въплътена в призрака на Джавахал.

Подобно на „Принцът на мъглата“, „Среднощният дворец“ също е младежка творба; същевременно обаче е далеч по-зряло произведение, в което и героите, и злодеите не са просто черно-бели, а многопластови образи. Авторът на „Марина“ се е постарал да пресъздаде интригуващата история, надявайки се както да вдъхне у младите читатели любов към книгите, така и да припомни на по-зрелите някои позабравени трепети, изпитани по време на първите им срещи в света на литературата. В предговора към „Среднощният дворец“ Сафон пише: „Бих искал да вярвам, че разказваческото изкуство не познава възрастови ограничения и се надявам, че читателите на зрелите ми творби ще бъдат изкушени да се потопят и в тези истории за вълшебство, загадки и приключения. А към всички нови читатели се обръщам с надеждата, че тези книги ще им доставят наслада, когато започнат собственото си приключение в света на литературата.“