Мелани Търнстром написа „Хроники на болката“

Основавайки се на последните световни научни изследвания, в книгата си „Хроники на болката“ журналистът и писател Мелани Търнстром твърди, че хроничната болка – „бичът на съвремието ни“, може и трябва да бъде лекувана.

Данните от изследване, публикувано през 2004 г. от Международната асоциация за изследване на болката и европейските й клонове, показват, че един на всеки петима възрастни е заявил, че страда от хронична болка.

Хронична според тях е болката, която не спира или от време на време изчезва, след което се появява отново в рамките на няколко месеца. В над една трета от домакинствата в Европа – пише още в изследването – има човек, страдащ от хронична болка. В САЩ пък положението е още по-драстично – това важи за половината от домакинствата.

Освен че струва милиарди долари годишно на щатската икономика, в голям процент от случаите – не само в САЩ – влошаването на качеството на живота от болести като рак, диабет, множествена склероза и артрит е предизвикано от постоянната, хронична болка.

В „Хроники на болката“ (с подзаглавие „Лечения, митове, мистерии, молитви, дневници, мозъчни скенери, изцеление и науката за страданието“) възпитаничката на Харвардския университет Мелани Търнстром дефинира хроничното заболяване като „бичът на съвремието ни“ – сериозна, широко разпространена, често неосъзнавана и недиагностицирана болест, чието лечение е подценявано – и съответно пренебрегвано, от мнозина.

Лечението на хроничната болка често е неадекватно, а нетретираната (правилно) болка – допълва Търнстром – може да преобрази нервната система, причинявайки патологични промени в главния и в гръбначния мозък. Това от своя страна причинява още по-силна болка, макар този факт да е все още малко известен – твърди още авторката, – а основното, което днес трябва да проумеем, е, че хроничната болка е болест, която трябва да бъде лекувана, за да не прерасне в по-сериозно, нелечимо заболяване.

В предговора на „Хроники на болката“ Търнстром е недвусмислена: „Изпитването на физическа болка те поставя в друго царство – съвършено различно състояние, фантастичен пейзаж на далечна вълшебна планина, нямаща нищо общо с познатия свят. Обикновено болката утихва; след нея човек сякаш се събужда от кошмар, опитва се да я забрави по най-бързия начин. Но ако не утихне? Колкото по-дълго продължава, толкова по-дълго става изгнанието. Ще се върна ли някога в родината си – започваш да се чудиш, – у дома, в нормалното си тяло, мисли, живот?“