Книгата, вдъхновила Морисън за името Дорс

Съвсем скоро може да прекрачим „Дверите на възприятието“ на Олсън Хъксли. Книгата излиза у нас в превод на Зорница Христова.

Британецът е известен у нас като автор на романа антиутопия "Прекрасният нов свят". С другата си  книга писателят се впуска в пътешествия из човешкото съзнание.

Хъксли описва промяната в човешките възприятия при приемането на мескалин. Това  е упойващо вещество от  кактуса пейот, използвано от мексиканските индианци. През май 1954 г. той приема мескалин в присъствието на съпругата му и психиатърът д-р Хъмфри Озмънд.  И сетне описва преживяното . Какво е то? Полет  във визуална вселена, в която няма време, а ежедневният живот не съществува. 

Това са  необикновени  усещания, през призмата на които познатият ни свят става напълно непознат.  Но по-важното е, че Хъксли и без въздействието на дрогата достига до фини философски прозрения, акушира забележителни изводи за раждането на изкуството и раждането на религията, както и за мястото на битието в човека и за мястото на човека в битието.  Предпочитаният от британеца инструментариум са понятия от аналитичната психология,  тъй като той отлично познава научните постижения за влиянието на упойващи вещества върху човешкото съзнание.

Олдъс Хъксли освен белетрист, е и поет, и не случайно избира заглавие, внушено му от една строфа на колегата си по поетическо вълшебство Уилям Блейк. И тя е: „Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е – безкрайно“. 

Но настоящето издание, освен есето му за „Дверите“, включва и своеобразното му продължение, озаглавено „Раят и адът“. В него класикът прави съпоставка между  преживяванията си под въздействието на мескалина и понятията за рай и ад. С други думи и в тази книга  Хъксли ни въвежда в зашеметяваща панорама от невероятни образи, картини и философски визии и ни майсторски ни съпровожда из безпределния космос на човешкото съзнание.

И още нещо много интересно: Джим Морисън е бил толкова поразен от „Дверите на възприятието“,  че това е било решаващо при избора на име за групата му „Дорс“.