Пиша за красивите души. И за пролуките с любов!

Снимка: Facebook/Charly Wilde

2 / 5

Лято, плаж, любов. И една прекрасна книга. Някак си така започва историята на младата поетеса Ралица Генчева, която печели със стиховете си все повече фенове във Facebook, където твори под псевдонима Charly Wilde. Този петък, на 8 юли, от 19 часа, тя ще представи дебютната си книга "Този път, за да ме чуеш" в литературен клуб "Перото". Само ден преди представянето на книгата Dnes.bg разговаря с талантливата поетеса.

Стиховете ти предизвикват истински фурор във Facebook, като вече имаш близо 20 000 последователи, а сега излиза и първата ти книга. Кога усети, че поезията е начинът, по който ти харесва да се изразяваш?
 
Като пораснах. Като по-малка бях многословна, мисълта ми беше по-разпиляна, сега чета нещата си и дори самата нямам търпение да стигна до края на някое разказче, което съм писала, като есенцията на написаното може би се губи някъде. С времето сякаш всичко стана по-концентрирано - и думите, и емоциите ми. Осъзнах, че те нямат нужда от много думи, а от сила и от това да бъдат изживявани докрай.

Как се роди Charly Wilde и лесно ли се събират 20 000 фена в социалната мрежа?

Чарли се роди през 2014 г. през лятото, до голяма степен на плажа, след една неуспешна любов, която за мен сякаш остана недостатъчно изживяна и имах нужда да пиша. Винаги съм се пречиствала от излишните емоции с думи. От старите любови също. За да освободя място за новото.

20 000 читателя се събират с... иска ми се да кажа истина. Хората в наше време, както и аз, отчаяно търсим частица истина, защото живеем сред фалш. И може би я намират в думите ми. Всичко, което пиша, е искрено, изживяно. А емоциите на всички ни са едни и същи. И когато човек изпитва една емоция и я види написана, той много често харесва текста, защото усеща тази споделеност.

Също и с последователност. Грижа се за Чарли редовно! Да изглежда добре, да е актуална, да се обновява постоянно. Може би това също помага.

Всъщност ти си човек финансист. Как се съчетава поезията с финансите, не са ли доста далечни двете неща?

Различни са. И какво по-хубаво? Обичам ги и двете. Аз не мисля, че човек не може да съчетава различия, даже обратното. За мен е нетипично човек да е само практичен, само рационален, да се интересува от едно нещо, да няма хобита. За мен е съвсем нормално човек да се занимава с много и разнородни неща, хората сме адски богати като душевност, умения, идеи и всеки има огромен потенциал.

Стихосбирката ти носи името "Този път, за да ме чуеш"? Коя е водещата тема в стиховете ти?

Често ми задават този въпрос, опитвам се да отговоря с една дума, но ми е трудно. Водеща е тази за любовта, между мъж и жена, между хората, в семейството. Книгата по-скоро събира всички емоции, породени от нея – смелостта, еуфорията, както и гнева, страха. Често пиша за това, което виждам, понякога вълшебство и очарование, понякога толкова маски и злоба, че ми е трудно да приема действителността.

А какво те вдъхновява?

Веднъж бях писала за това, ще го кажа и тук. Душите на хората! Цветовете на душите им! Някои са по-черни от мрака или по-светли от слънцето, но повечето са многоцветни и пълни с пролуки, през които прониква понякога любов. На най-счупените души може даже да се порежеш, а от най-ярките – да ослепееш. Пиша за красивите души. И за пролуките с любов.

Чете ли днешният българин поезия? Достигат ли до него любовните стихове?

Да, определено, дори мисля, че в момента има бум на любовните стихове. Четат се, споделят се, главно от млади хора, което е прекрасно.

Има много пишещи хора, но голяма част от тях не са четящи. Ти специално как успяваш да се ориентираш в това многообразие от автори какво да избереш да четеш?

От доста години съм се ориентирала към съвременна българска литература и я търся целенасочено. Когато се интересуваш от това, не е трудно да се ориентираш, а тези, които искат да започнат да четат активно, нека да заложат на препоръчани автори, да намерят стил, който им харесва и е близо до тях. После вече е лесно.

Може ли човек в България да бъде само писател, както е в други страни или е още трудно да се случи това и у нас?

Всичко е възможно и не знам дали зависи от страната, в която живеем. Нормално е в по-малка страна, с по-малка публика, продажбите на книги да са по-малко. Затова ще е по-трудно, ако човек се занимава само с това.

И за финал: Подари на нашите читатели част от твоя творба, която да те представи в стих пред нашите читатели.
 
Една жена
не можеш
да я заобичаш
преди да си я видял
как си сваля грима,
крещи на косата си
сутрин,
ходи насън
и рисува и трие
цветенца
върху ръката си
 
Една жена
не можеш
да я заобичаш
преди
да ти позволи...