Различните лица на любовта в "Гам"

 "Гам" – втория роман на великия Ерих Мария Ремарк, писан скоро след "Мансардата на бляновете" излиза у нас. Творбата е публикувана на бял свят след смъртта на автора, а самият той почти не говори за нея приживе – "Гам" е споменат от писателя единствено в писмата му до Марлене Дитрих.

По време на околосветското си пътуване пленително красивата Гам сменя континент след континент и мъж след мъж в търсене на любовта.

Постепенно героинята на Ремарк се изгубва в себе си, за да намери това, което винаги е търсила – връзка със собствената си природа. Екзотиката на местата, които Гам посещава, добавя нови пластове към този сякаш безкраен лабиринт от емоции, преживявания и идеи, които са едновременно илюстрация на епохата и прозорец към вътрешния свят на автора.

Именно в този вътрешен негов свят, в който писателят ни позволява да надникнем, са видими немалко елементи от някои от по-късните му творби.

За разлика от стила на Ремарк, който познаваме и ценим високо, с така силно застъпената антивоенна тематика и живота на "изгубеното поколение" в романите "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", сборника с разкази "Врагът", а също и във "Време да се живее и време да се мре" и "Живот назаем", тук писателят ни показва едно свое различно и малко познато лице – "Гам" е по-скоро роман на тезите.

В него Ремарк сблъсква множество гледни точки за любовта, страстта, смисъла на живота, страданието и смъртта.
 

Ремарк споменава "Гам" единствено в епистоларната си комуникация с известната германско-американска актриса и певица Марлене Дитрих.  Може би затова романът е слабо познат на читателите –  той вижда бял свят през 1998 г., цели 28 години след смъртта на автора. Книгата излиза за първи път на български език в края на 1990-те години.

Преводът от немски е на Диана Диманова. Новото издание е с твърди корици, чиито художник е Дамян Дамянов.