Дъщерята на Джеймс Джойс в "Танцьорката от Париж"

История на дъщерята на Джеймс Джойс може да узнаем от книгата "Танцьорката от Париж". Авторката Анабел Абс ни връща в Париж - 20-те години от миналия век. В града, събрал творческия елит на планетата, цъфтят изкуствата, възникват нови течения, раждат се и залязват звезди. Париж диша изкуство, живее от изкуство, храни се от изкуство. И хората на изкуството дишат в него свободно, изживяват своя възход без ограничения, дават воля на своите идеи без цензура.  В този град едно младо момиче мечтае за независимост, търси изява на своето творческо аз.

Действието продължава и в Цюрих. Годината е 1934-та.След тежък душевен срив Лучия, дъщерята на световноизвестния писател Джеймс Джойс, е изпратена за психоанализа при нашумелия Карл Густав Юнг.

Преди няколко години в Париж вече е издаден романът "Одисей“, предизвикал преди това скандал в САЩ и спрян от продажба със съдебно дело поради "неприлично съдържание“. В Европа "Одисей“ е станал литературното явление на века, а неговият автор, ирландецът Джеймс Джойс, е обявен за най-големият експериментатор и най-великият писател на всички времена. След дълги митарствания, след години на крайна нищета по чужди държави и домове, Джеймс Джойс също е намерил своето място в Париж. Градът, привличащ като магнит писатели, художници, артисти, музиканти от цял свят, го чества като гений.

Под крилото на гения расте нежно цвете – неговата дъщеря Лучия. Расте сред най-великите представители на парижката бохема и жадува да намери своето място в живота, място, където няма да е дъщерята на Джойс, а тя, Лучия. И младото момиче намира призвание в модерния танц, ставайки една от най-аплодираните танцьорки в този преситен от изкуство град. 

Но успехът на Лучия не е причина за гордост на родителите ѝ. Не само майката Нора, носеща все още тесногръдието на ирландската провинциалистка, спъва развитието ѝ, но и нейният баща –  пионер на литературния модернизъм – наблюдава успеха на дъщеря си с голяма доза скепсис. Колкото и модерен да е в своето творчество, геният показва своите жестоки граници в живота...

"По впечатляващ начин авторката събужда за живот Джойс, Бекет и много други – и тяхното стихийно творческо битие сред бохемата на Париж засиява в ярки цветове." , пишат за книгата в Обзървър.