Георги Господинов: Детството и езикът са големите убежища за писателя

 

Да се обърнем към литературата във време на пандемия?

 

"Литературата трябва да се върне към своята изконна мисия - да учи и да произведе смисъл. През 20-те години, във времена на криза са излезли едни от най-хубавите книги - произведенията на Вирджиния Улф, на Томас Елиът. Книгите знаят кога да излизат - когато има нужда от тях. Неслучайно решението за онази чума е било да се дистанцираш и да се утешиш през разказването на истории", каза писателят Георги Господинов в ефира на Bulgaria ON AIR.

 

Според него литературата има способността да предсказва развоя на историческите събития.

 

"Предишната ми книга беше сбор от разкази. Разказът и поезията са най-силното българско присъствие. Във "Времеубежище" е описан синдромът на "Сляпата Вайша". Това се случва в тревожни времена, когато бъдещето е плашещо. Романът "Времеубежище" описва една от диагнозите на нашето време. Проблемът в тревожните времена е, че човек остава насаме със себе си. Тази книга излезе през април. Само литературата може да предвиди и да усети знаците на тревожност във въздуха", коментира Господинов.

 

Той изтъкна, че за един писател родината е там, където е неговият език. 

 

"Има две големи убежища за писателя - детството и езика. Най-естественото място е да бъда там, където е езикът. Тук са историите, тук са нещата, които най-силно ме докосват. Аз се върнах в България в доста тревожно време. От една страна това, че живеем в такава обстановка, ти дава утешението, че можеш да промениш действителността, да влияеш по някакъв начин на нещата. Нормално е да бъда тук и да се опитам да въздействам на това, което се случва", сподели той.

 

Господинов каза още, че в книгата си се пита колко дълго можем да оставаме в миналото и доколко то е лечимо. Според писателя миналото е от онези опасни магически царства, в които като влезеш веднъж, може да не се върнеш никога. То можело да бъде както добро лекарство, така и лоша отрова.