У-лицата с Ради Георгиев и случващото се в "Стажът"

17-годишният си опит в PR и маркетинга Ради Георгиев използва като основа за първия си роман "Стажът". Ради пише отдавна, а и писането му се отдава, вкарва го в комфортна зона. Но докато в офиса, текстовете му са свързани с проектите на неговите клиенти, то в книгата той успява да вмъкне лични преживелици, разбира се, запълнени и от съвсем измислени случки.

Казваш, че в началото дори не си разбрал, че пишеш роман, кога усети все пак, че написаното се превръща точно в това?

Не съм сигурен. Пиша наистина отдавна. Наскоро намерих папки, в които съм събирал текстове. Като се появиха и блоговете, имах и такъв, който поддържах дълго време в онази ера, когато бяха така популярни. В един момент те изгубиха своя живот и чар. Преди да се появи "Стажът" бях започнал да си пиша някакви истории, които постепенно се обединиха в една.  Имаше връзка между тях, без да съм го търсил като ефект. Не, че го усетих. Близо две години се занимавах с романа. Да кажем, че след първата година ми стана ясно какво се случва. Помня, че го писах през зимата. Стигах много рано в офиса, понеже дъщеря ми тогава още ходеше на училище. Между 8 и 10 часа сутринта има момент, в който не ти звъни телефона и няма много други задачи. За сметка на това разполагаш с хубави два часа, които не те вадят от тази комфортна зона.

Сюжетът ни вкарва в света на медиите, в който си и ти от доста време...

Искам хората да четат тази книга като художествен текст. Да, в него има лични истории, преживяни от мен неща, но са смесени и с много, които съм си измислил. Казват, че в първия роман авторът включва много биографични елементи. И тук има, не го крия, но ме няма като герой. По-скоро съм се разпръснал между много персонажи.

Героят ти Митко заминава за Щатите, където и PR -ът е силно развит.

Живял съм в Щатите. Има реални истории в този голф клуб, за който става въпрос в книгата. Но дали историята се развива в САЩ или в България, няма значение. Важното е, че се докосва до много неща и от нас зависи до колко ще се оставим на течението. Човек сам може да усети дали да спре или да продължи. Младите хора днес не си дават сметка за много неща. Това им е и хубавото, защото с младостта човек учи много бързо. Преди години и аз се хвърлях смело напред. Бях голямо камикадзе. Сега доста повече премислям нещата, с които се захващам.

Дори и не всички да сме млади, живеем  в период, в който нямаме време да реагираме, да премислим нещата. Новините ни заливат толкова бързо, показвайки забързаното темпо на живот, което няма как да се спре, за да се осмисли. Ти как намираш своята истина?

Преди години наистина беше по-лесно. Имаше няколко вестника и радиа. Нещата бяха по-канализирани. Днес успявам да редуцирам моята истина, въпреки че съм наясно, че на преден план в медиите стоят бизнес, корпоративни интереси. Гледам да чета новини, които са проверени от някой преди мен. Медиите за това са такива, за да има хора в тях, които вършат много важна работа. Те са толкова важни в днешния свят и могат да бъдат много опасни. За младите със сигурност е по-трудно да редуцират цялата информация, която ни залива. Дори в социалните мрежи е сложно да отсеем вярното от грешното и да прозрем какво стои зад една новина. Наясно съм, че Facebook не е каналът, който дава информация. Там се забавлявам, но не търся информация, а мнозина вярват именно на този канал. Преди време баба ми казваше: "Абе, пише го във вестника". В днешно време тази фраза не звучи вече така категорично.

Романът ти се казва "Стажът", а как премина твоя стаж?

Не съм имал точно такъв. Ходил съм на две бригади в САЩ, след това ме поканиха да остана там и животът ми се разви по друг начин. Истинското ми може би стажуване бе в New Moment –  рекламна агенция. Попаднах случайно там като се завърнах от Щатите. Срещнах Калина Петрова, с която работим и до днес. Така че точно това място катализира процесите, с които се занимавам и днес. Осъзнах, че това ми харесва и ми е любопитно. Попаднах в техния PR отдел. Бях на изпитателен срок по време на промоция за 3-4 месеца. По това време тръгна и първия сезон на Биг Брадър и ме поканиха и в този отдел да работя. Ако мога да нарека това мой стаж, значи тръгна там, всъщност за мен това е бойното ми кръщене.

Сега имаш ли стажанти и на какво ги учиш?

В момента имам двама, помагат изключително много по време на София Съмър Фест, в който съм част от организаторите. Искам да науча младите хора, решили да се занимават с това, че не всичко е на всяка цена и да не бързат толкова много. Да знаят, че в тази професия те не са лекари и от тях не зависят човешки животи. Трябва да си внимателен с това, което правиш. А стажантите да опитват, да учат и да изберат своя път.

От четящите или от пишещите си?

Всеки ден пиша прес релийзи, но те са неща, които не са моите. Те са за клиенти, за работа. Личното време за писане е все по-малко и всяко време, в което успявам да избягам на караваната, го посвещавам на четене. Ходим на къмпинг Китен вече от няколко години. Дъщеря ми израсна там. От миналата година си имаме наша каравана. До тогава взимахме под наем. Ходим приятелски семейства, обитаваме около десетина каравани. Децата са заедно по цял ден и цяла нощ и преживяват наистина едно синьо лято. Всички се чувстваме прекрасно на това място. Мога и да работя там, а и се раждат много хубави идеи.

Работата ти е свързана с не малко режисьори и техните проекти – Борислав Чучков, Стефан Командарев,  Виктор Божинов. Някой от тях би ли се заел да режисира книгата ти?

Реално тази тема подхвана Борко Чучков. Той каза, че романът е като завършен сценарий. Тази реплика казаха и моите издатели от "Ентусиаст".  Може би причината е, че често чета сценарий. Със Стефан работим винаги от много ранен етап на проекта. Давал съм идеи, така че съм чел много сценарии. Затова и така звучи книгата. Бих се радвал, ако тя продължи живота си и на екран, но се радвам първо, че изобщо я има. Оказа се, че този бизнес у нас също е много малък. Особено за български автор, за човек, който не е известен. Но пък вече работя по втора книга, така че няма да се спра. Това беше по препоръка на Александър Чобанов, сценарист, с когото сме много близки. Той ме посъветва да не спирам, ако искам да продължа да пиша. Между другото нямах проблеми да променям много по книгата. Последвах това, което ми каза Стефан Командарев. Той ми даде ценни съвети за главния герой. Седнах, преправях и пренаписвах. Втората книга е като продължение на първата. "Стажът" завършва с въпросителен. Още като я писах бях наясно, че ще има продължение. В началото, макар и за малко се появява един герой Васко, но е важен. Във втората част, той ще е по-водещата фигура. Сюжетът отново ще е свързан с този свят, в който аз вирея -  реклама и PR, но ще влезем и в по-друга сфера.