За несподелената любов с "Момичето, което обичаше завинаги"

Има такава любов – обсебваща, ненакърнима, устояваща на всякакви предизвикателства, вечна. В своя нов шедьовър "Момичето, което обичаше завинаги" популярният английски писател Алегзандър Маккол Смит разказва историята на една любов, започнала прекалено рано, чиято сила обаче не отслабва в продължение на много години. Единственият проблем е, че тази любов не е напълно споделена...

Аманда и съпругът й Дейвид са щастливи, че отглеждат децата си сред идиличното спокойствие на остров Гранд Кайман, сред красива природа, в привилегированата среда на заможни хора. Тяхната дъщеря от невръстна възраст демонстрира, че винаги ще следва повика на сърцето си. Още 4-годишна тя на своя глава променя името си от Сали на Клоувър, а две години по-късно се влюбва съвсем истински в своя най-добър приятел – Джеймс.

Макар и приказен, островният уют може да предизвика отегчение и клаустрофобия, особено ако възникнат лични проблеми. За свой ужас Аманда установява, че по неизвестни причини просто вече не обича съпруга си… и обича друг човек. По същото време Клоувър разбира, че неизвестно защо Джеймс все повече се отчуждава от нея.

Аманда тръгва по нов път, поведена от гласа на сърцето си, а Джеймс и Клоувър трябва да продължат образованието си – той в Англия, а тя в Шотландия. Джеймс изглежда завинаги загубен за Клоувър. Тя знае, че трябва да загърби миналото и да продължи напред, но постепенно й става ясно, че за нея на този свят съществува само един мъж. Не спира да я измъчва обаче въпросът дали да се осмели да му признае чувствата си и как ще се почувства, ако се окаже, че той не изпитва същото към нея.

С новия си роман, пренасящ ни от карибския островен рай до Шотландия, а оттам до Австралия и Сингапур, Маккол Смит ни преставя затрогваща история за неочакваните места, на които може да се озовеш, докато следваш гласа на сърцето си. Без да изпада в излишна сантименталност, прочутият писател разказва за силата на чувствата с подкупваща топлота и щипка хумор. Докато търсят път един към друг, Джеймс и Клоувър опознават неизброимите начини, по които любовта оформя нашия живот.

Алегзандър Маккол Смит е носител на три награди "Автор на годината" и на наградата на асоциацията на авторите на криминални романи. През 2003 г. получава наградата "Сага" за хумор, известна и като "Сребърен Букър", както и наградата "Духът на Шотландия".

През 2015 г. получава наградата "Болингър Удхаус" за хумористична литература, а през 2017 г. – медала на Националния клуб по изкуствата на Америка за постижения в областта на литературата. През 2020 г. е избран от жителите и политиците на Единбург за носител на престижната "Награда на Единбург".

Той е професор по медицинско право в Единбургския университет. Бил е заместник-председател на Британската комисия по човешка генетика, председател на комисията по етика на "Бритиш Медикъл Джърнъл" и член на международната комисия по биоетика към ЮНЕСКО. В свободното си време свири на фагот в "Наистина ужасния оркестър". За заслугите си към литературата през 2007 г. Алегзандър Маккол Смит получава Ордена на Британската империя.