Между тъгата и надеждата с "Реката"

История, пропита с тъга и – парадоксално – с надежда, разказана увлекателно и честно от Лаура Виноградова "Реката" излиза у нас. Книгата е удостоена с Европейската награда за литература.

Десет години след изчезването на сестра си Руте продължава да живее с огромната мъка по нея и да ѝ пише писма, за които не е сигурна, че ще стигнат до получателя си. Преследват я и спомените за нерадостното ѝ детство, мъчителните мисли за майката, която е в затвора, за бащата, когото никога не е познавала.

И Руте бяга – от града, от работата си, от съпруга си и най-вече от самата себе си. В оставената ѝ в наследство бащина къща тя се сближава с добронамерените си съседи, но истинска близка ѝ става единствено реката. Единствено в нея Руте намира някакво утешение.

И дори когато се опитва да започне нов живот със съпруга си, когато поне привидно на хоризонта на трагичния ѝ живот се очертава някаква надежда за ново бъдеще, реката остава символичният образ на сестринската любов.

Родена през 1984 година, Лаура Виноградова завършва Техническия университет в Рига, а първите ѝ литературни изяви са в областта на детската литература. Следват два сборника с разкази и първият ѝ роман, "Реката" (2020), номиниран за годишната латвийска награда за литература и удостоен с Европейска награда за литература през 2021 година.

Художественото оформление на българското издание е дело на Десислава Първанова и Капка Кънева.

"Реката" е в превод на Милен Митев