Шпионаж, поръчкови убийства в "Сурови времена"

Нова книга от големия испанско-перуански творец Марио Варгас Льоса, удостоен с Нобелова награда през 2010 година излиза у нас.

"Сурови времена"  е задъхан политически трилър, изтъкан от коварен шпионаж, поръчкови убийства и предателства, населен със зловещи герои от подземния свят и една фатална жена, известна като Мис Гватемала. Действието ни пренася в 1954 година именно на територията на Гватемала. Военен преврат, подкрепян от САЩ и осъществен с помощта на ЦРУ, сваля от власт законно избрания президент демократ Хакобо Арбенс. Става дума за насилствен акт, породен от лъжа, представяна за истина, която ще промени бъдещето на цяла Латинска Америка: правителството на Айзенхауер обвинява Арбенс, че поощрява навлизането на съветския комунизъм на континента. А в основата на лъжата лежат непримирими икономически интереси на голяма американска компания. И се отприщват международни конспирации в годините на Студената война, чието ехо отеква до днес. „Нима това фантастично изопачаване на действителността беше историята? Превръщането на реалните и конкретни факти в мит и фикция?“, се пита прочутият писател.

Кариерата на Марио Варгас Льоса минава през главозамайващи смени на идеологии и политически режими, фалшиви герои и обречени битки, през различни стилове и техники на писане, които винаги, в препускащия ход на времето, се опитват да уловят трудната съдба на Латинска Америка и нейната мъчителна жажда за свобода. Той съчетава криминални мистерии и исторически факти, политическа алегория и непоколебима социална критика - всичко това облъхнато от блестящо чувство за хумор.

Творби като „Кой уби Паломино Молеро?“, „Квартал Петте кьошета“, „Герой по неволя“ и „Зелената къща” свидетелстват за ангажираността на писателя с темата за същността на перуанското общество и неговите дехуманизиращи механизми за подчинение и контрол.

„Възхвала на мащехата“ е мощен изблик на таланта на Варгас Льоса, непомръкващ шедьовър в творчеството на този забележителен майстор на словото. А сборникът с есета „Зовът на племето“ е своеобразна интелектуална автобиография на писателя, с която той отдава дължимото на мисловната традиция, установена от Адам Смит, Хосе Ортега и Гасет, Фридрих Аугуст фон Хайек, Карл Попър, Раймон Арон, Исая Бърлин и Жан-Франсоа Ревел.

"Сурови времена" е в превод на Катя Диманова.