"Годините" на Вирджиния Улф

Писателката представя историята на семейство Парджитър – типични представители на средната класа и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето.

И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и личната съдба на всеки един член в огромното семейство; за техните моменти на близост и отчуждение, тревоги и триумифи, белязани от ритъма на лондонските улици в началото на ХХ век.

Героите в този роман идват и си отиват, срещат се, разговарят, мислят, мечтаят и остаряват в един продължителен ритуал на живота.

Децата на семейство Парджитър търсят своето място в свят на бързи и внезапни промени. И докато героите преминават през своите всекидневни неща, те се опитват да разберат смисъла на живота.

Авторката определя творбата си като роман-есе и твърди, че в „Годините” се опитва да постигне синтез между поетичното, духовното пространство и материалния свят.

В последния си роман „Годините” Улф изразява своята феминистка позиция, изявява се като наблюдател и критик на своето обшество.

Улф отново придава извънредно голямо значение на преходния миг, уловен главно чрез сетивните възприятия, и вгражда в тъканта на повествованието мигове на изострено светоусещане и просветление, които траят секунди, но остават в съзнанието за цял живот.

Специфично за романа е, че не следва една линия на развитие, а постоянно се променя, разнообразява, подчертавайки своето наративно прекъсване.

Амбицията на Улф е да създаде не само роман, но и политически трактат, феминистки опус, есе, размисли за секса. 

„Аз съм единствената жена в Англия, свободна да пише каквото си пожелае. Останалите трябва да се съобразяват с поредици, издатели и редактори.”
Вирджиния Улф