Картини от чекмедже

Картини живопис, по случай 70-годишния юбилей на големия български художник проф. Николай Майсторов, ще бъдат подредени в Галерия „Лоранъ”.

Те са събрани в експозицията „Картини от чекмедже – живопис”. Изложбата включва произведения от два емблематични за известния художник цикъла – „Апокалипсис – сега или винаги” и „Дон Кихот, Сервантес – Унамуно”.

Николай Майсторов често е определян от критиката като феномен в българското съвременно изкуство – изключителен художник, за когото творческият акт е винаги дълбоко – философски осмислен. Артист, който създава своите произведения, без да се интересува от комерсиалните измерения на изкуството, а единствено за да изрази неспокойния си дух, отдавна надхвърлил границите на прозаичното и търсещ отговори на екзистенциалните въпроси на човешкото битие във Вселената.

Цикълът „Апокалипсис” интерпретира последния текст от Новия завет „Откровението на св. Йоан Богослов”. Творбите обаче не целят да илюстрират библейските сюжети, нито да ги тълкуват – темата за Апокалипсиса е ключът, призмата, през която художникът мисли и пресъздава вечната борба между дуалистичните същности, от които е изтъкана човешката душа.

Майсторов не тълкува буквално „Откровението” – приема го като метафора на душевния апокалипсис и промяна на самосъзнанието към по – добро. Разбира се, в процеса на тази метаморфоза човекът трябва да извърви своя път през греха, възмездието, изпитанието на вярата, за да стигне до скритите дълбоко в душата му прошка, покаяние и смирение. Художникът обаче не е строг съдник на човешката греховност – Откровението на Майсторов не е предчувствие за края на света и за заслужено възмездие. Отвъд драматичния облик на ярките експресивни платна ценителите ще открият тяхната вътрешна хармония и чистотата на посланията им, както и съпричастието на художника към човешкото страдание.

По аналогичен начин, в другия цикъл, включен в изложбата – „Дон Кихот, Сервантес – Унамуно”, Майсторов използва като отправна точка за своите творби философските есета на Мигел де Унамуно по световната класика на Сервантес.

Тук отново живописта няма илюстративен характер, а интерпретира сложната динамика в състоянията на главния герой в романа – смел и решителен или страдащ, измъчен, плачещ, сразен. В есетата си Унамуно разкрива вътрешния трагичен план на образа на Дон Кихот като испански Христос, разпънат от материалния живот, покрит с външен комичен воал, а Майсторов, уловил този дух, го предава като завършен живописен резултат, разчитайки на енергийната стойност на формата да изведе екзистенцията на героя.

Ето защо и този цикъл, както и „Апокалипсис”, не се подчинява на сюжетната линия, а на същинския енергиен феномен, на образите, в които художника открива чиста абстракция.

Несъмнено, и в двата представени цикъла публиката ще разпознае типичния експресивен и изчистен пластичен език на Николай Майсторов. Характерните деформации на образите в ярките платна, всяко едно родено от проницателния поглед на автора навътре в собствената му душа, пресъздават най – силните човешки, дори демонични емоции. Изпълващи с целия си обем сгъстеното, почти вакуумно пространство на творбите, фигурите – символи взривяват сетивата.

Въпреки трагичното усещане за извечно страдание, породено от вътрешната борба на злото с Бога в човешката душа, изкуството на Майсторов е трескаво търсене на помирение между антагонистичните сили на Битието, стремеж неизменно свързан с вярата за спасение в Доброто, отбелязват от галерията.