Kристо – от малките проекти до мащабен и изискан естетизъм

Преди дни светът се прости с  Христо Явашев – Кристо - един от най-иновативните и изобретателни творци на нашето съвремие. Избягал от социалистическа България, той добива огромна световна популярност със своите пространствени художествени инсталации. През всичките години на творческото му създаване неизменна негова опора е жена му Жан-Клод, двамата са неотлъчно един до друг при реализацията на всеки един проект.

Квадрат 500 разполага със сбирка от студентски работи на Кристо, отбелязва пред БГНЕС проф. дн. Ангел Ангелов - изкуствовед и културолог, чиито сфери на изследователски интерес са насочени към теория на европейската култура на XIV-XX век, както и изследвания на визуалната култура на България и Европа. През 1997 г. той посвещава книга на творчеството на Христо Явашев, озаглавена: "Конкретни утопии. Проектите на Кристо" Понастоящем проф. Ангелов работи в Института по литература на Българската академия на науките (БАН).

Кристо си отиде на на 26 май на 84-годишна възраст, буквално дни преди да навърши 85 години. Между датата на неговата смърт и тази на рождението му (13 юни), в България творби на Кристо от студентските му години могат да бъдат видени в зала 26 на Националната галерия "Квадрат 500".

По думите на проф. Ангелов, Христо Явашев се насочва към Париж, защото тогава, през 50-те години, той е градът с главно "Г" на модерното изкуство. Оттогава все повече тази слава придобива Ню Йорк, а днес нямаме един град. Той не остава във Виена или Цюрих, а отива в Париж, защото смята, че там е средата, която би му позволила най-добра изява. Кристо рисува и във Виена. Виждал съм негов портрет в неоимпресионистичен стил. Без да ги подписва, изглежда ги е смятал за занаят – начин да си осигурява доход, с който да живее.

От един момент нататък, наричайки се Кристо, той започва да прави предметни инсталации – пигментирано шише, опакован пакет, актуалните тогава и днес варели за петрол.

В края на 50-те и началото на 60-те години има връщане към предмета, към веществената реалност. Групата, към която той се присъединява, се нарича "Нови реалисти". Реализъм в смисъл на отношение към действителността, към нейната предметност. Имаме наличен свят от вещи, който бива изнесен извън делничната употреба. Той има една количка, с която се кара пръст например, върху която има един вързоп. Тя се излага в една галерия, но какво да прави зрителят с тази количка? Той може да си каже, че това не е изкуство, но тогава попада в целта на самото произведение, защото то е провокация. Провокация към един естетически вкус, който съществува към едно понятие за изкуство, съществуващо тогава. Днес не е така, но тогава има такава предизвикателна страна.
Квадрат 500 разполага със сбирка от студентски работи на Кристо

Ако си кажа – това и аз го мога, да донеса и да опаковам един телефон или едни обувки, няма да е вярно. Не всеки го прави. Тук има определена идея и увереност, че това, което създаваш, е изкуство. Дали обаче е изкуство, зрителят може да реши. Може да си каже, че не е и да напусне залата.

Ранните му творби – опакована маса, мотоциклет и други, ми се виждат предизвикателни. Това е част от общата предизвикателност на 60-те години, които са социално по-динамични от предходното десетилетие, както и по-динамични от следващото.

Постепенно Кристо се обръща към проекти с голям размах. Такъв е опаковането на един залив в Австралия през 1969 г. Кристо получава покана от производител на текстил, но първо се обръща към властите, които трябва да му дадат разрешение за опаковането на този залив. По снимките прилича на някакви ледени блокове, а не на южно крайбрежие. С други думи, преобразява го.

Големите му проекти стават все предизвикателни и отговарящи на очакванията за красота. Приближават се все повече към дизайна.

Опаковането на Райхстага в Берлин и Пон Ньоф – най-стария мост в Париж, са много важни. Сградата на немския парламент е в западната част на немската столица, но много близо до Берлинската стена, разделяла града. Символиката е недвусмислено политическа. Когато беше направено опаковането му, това се случи с една изключителна технология. Кристо все повече се усъвършенства и намира хора да направят това, което иска. Самият той има ясна представа за всичко.

През 1995 г. той успява да доведе до там нещата, че Бундестага (Народното събрание – бел. ред.) на вече общата федерална република да дискутира върху понятието за изкуство.

Проектите на Кристо изискват много разрешения и фокусират върху себе си огромно внимание, отбелязва проф. Ангелов. Творецът ходи винаги облечен с една куртка, безцветна, с което иска да покаже, че не той е важен, а проектът.

Интересно е да се отбележи един негов проект, свързан с фонтан в италианския град Сполето, реализиран през 1968 г. Това е един бароков фонтан от XVII век, дело на големия италиански архитект Карло Мадерна. Особеното е, че фонтанът извира от жилищна сграда, която се обитава. Материалът, който използва Кристо за опаковането му е полипропилен, така че всеки, който се приближава, може да чуе шума на водата – падането и плискането, но не вижда самата вода. Някак си въображението е подтикнато да си представя какво има зад тази тъкан. Ние виждаме единствено, че там има жилищна сграда. Така допълнително се подчертава тази особеност на Барока, който създава въображаеми светове през материалното.

Друг негов важен проект с политическо значение е „Желязната завеса” на улица „Висконти” в Париж. Реализиран е месец юли 1962 г. Тогава има протести срещу войната в Алжир, която Франция води. Кристо иска разрешение да прегради тази еднопосочна улица, намираща се на левия бряг на река Сена, която е наречена „Желязна завеса”. Протестът е срещу една друга сила – издигната през 1961 г. от Съветския съюз стена, разделяща Берлин. Тук имаме политическа заявка. Поради разноцветно боядисаните дъна на петролните варели зрителят е имал усещането, че се намира срещу дула на оръдия. Батарея, чиято установка е там.

С времето проектите стават все по-декоративни, по-дизайнерски и по-технологични. Все повече отговарят на чистата наслада и на идеята за една безпроблемна красота.