Учени установиха защо е така загадъчна усмивката на Мона Лиза

Учените смятат, че "свръхбързото" око на Леонардо да Винчи му е помогнало да улови загадъчната магия на усмивката на Мона Лиза.

 Тази свръхчовешка черта, която притежават и най-добрите играчи на тенис и бейзбол, е позволявала на майстора на Ренесанса да улавя точния момент на мимолетни изрази и дори птици и водни кончета в полет.

Арт историците отдавна говорят за "бързото око" на Леонардо, но Давид Талер от швейцарския университет в Базел се опитва да го „разконспирира“ в ново проучване, публикувано днес заедно с книга, показваща как той придава на своите рисунки и картини необикновена емоционална дълбочина, предава БГНЕС.

Изследванията на проф. Талер се насочват към това как окото на Леонардо е било толкова проницателно, че е успяло да забележи, че предните и задните крила на водното конче не са в синхрон – откритие, доказано четири века по-късно. Художникът, живял от 1452 до 1519 г., скицира как при повдигане на предните крила на насекомото, задните се спускат.

Талер каза за АФП, че това умение да видиш неща, които малко хора могат да видят, би могло да бъде тайната на най-известната картина на Леонардо.

"Усмивката на Мона Лиза е толкова загадъчна, защото представлява момента на оформянето на устните в усмивка. И бързото око на Леонардо го е уловило и го е „заключило“ в картината", каза той.

Изследването на изключителната зрителна острота на погледа на Леонардо е част от проучване на университета "Рокфелер" в САЩ в състава на по-широк ДНК проект за Леонардо.

Талер каза, че е очарован от случая с Тед Уилямс, американска легенда по бейзбол, който твърди, че е можел да вижда шевовете на бейзболната топка, когато лети към него.

"И това се е случвало при въртене на топката 30 до 50 пъти в секунда", каза Талер.

В случая с Леонардо Талер оценява, че за да види ясно разликата в крилата на водното конче, художникът е трябвало да има диапазон на улавяне на движението на обекти от 50 до 100 кадъра в секунда. Средно човек улавя 20 до 40 в секунда.

Изследователят също описва в друга книга как Леонардо е използвал психофизиката – голяма част от която и до днес остава загадка – за да съчетае красота и емоция. Той заяви, че владеенето от Леонардо на техниката сфумато – фино размиване на краищата на изображенията и създаване на 3D ефект – му е позволило да изобрази реалистични изрази и да придаде интимен поглед на портретите му. Той смята, че Леонардо е постигнал мекия фокус в портретите си, като е рисувал в сумрачна или вечерна светлина, когато зениците на очите се разширяват, за да пропуснат повече светлина. Увеличените зеници на неговите обекти – също знак за страдание или силни чувства – са белег за красота в ренесансовите портрети.

Това сякаш потвърждава написаното от самия художник в тетрадката му: "Вечер и когато времето е мрачно, каква мекота и деликатност може да уловите в лицата на мъжете и жените …"