„Милениум” подкрепя документалния конкурс на СФФ

Филмите, чиито герои са реалните хора, може да видим в документалния конкурс на 17-ия София Филм Фест. Тази година той ще е подкрепен от международния филмов фестивал "Милениум" , който е създаден от Любомир Георгиев и Златина Русева през 2009-та година в Брюксел.

Тази година „Милениум” празнува своя пети рожден ден и ще продължи да изтъква на преден план загрижеността на създателите на филми за настоящето и бъдещето на планетата, връзката на творбите им с реалността, амбицията им и тяхната лична ангажираност да разкриват многообразието на света.

За първи път наградата за най-добър документален филм на СФФ ще бъде осигурена от международния кинофестивал „Милениум” в Брюксел. Наградата ще бъде връчена от международно жури на 16 март в Зала 1 на НДК, а за втора поредна година в рамките на СФФ ще бъде представена и специална програма от филми, подбрани от „Милениум”, отбелязват от екипа.

Един тези филми е документалният трилър „Брюкселски бизнес” (Австрия- Белгия, 2011) на режисьорите Фридрих Мозер и Матийо Лиета, който отвежда зрителите под повърхността на европейската демокрация. Четири от пет политически решения в средната европейска държава се взимат в Брюксел. Но кой на практика стои зад тях? Зад фасадата на Обединена Европа има над 15 000 лобисти, които следват своята мисия да влияят на политиката според интересите на клиентите си. И „Брюкселски бизнес” предлага експедиция в света на лобистите – там, където конгломератите от Пи-аР компании функционират в свои собствени мрежи на влияние и в близки връзки с политическия елит, и където всяко решение има цена, но въпросът е кой плаща.

„Брюкселски бизнес” пресъздава ситуацията в европейската столица през гледните точки на двама мъже – единият е политически активист, който се бори срещу корупцията на лобистите, а другият е един от най-известните и влиятелни лобисти в Европейските и международни търговски въпроси.

Филмът на Андрей Грязев „Утре” (Русия, 2012) е посветен на едно от най-ярките явления в съвременното руско изкуство - арт-група „Война”. Основателите ù Вор („крадец”) и Коза живеят в нелегалност, отглеждат едногодишния си син Каспер и провеждат творческите си акции на тънката граница между изкуството и криминалните деяния. Смелите им политически послания притесняват всички и не оставят никого безразличен. Те живеят в настоящето с надеждата, че утре ще могат да променят света.

„Това е филм за хора, които се опитват да създадат затворен свят. В него не важат никакви закони и можеш да правиш това, което ти харесва – топката пада под колата и тя се преобръща, вдигат се мостове с нарисувани фалоси. Изведнъж се появява държавата и наказва тези детски постъпки, квалифицирайки ги като терористични действия на маниаци и серийни убийци. Това е парадоксално и внушава мисълта, че далеч не всичко е наред”, коментира режисьорът. „Утре” е първият руски документален филм, участвал в програма „Форум” на Берлинале. Кинопродукцията е удостоена с наградата за най-добър филм на Ундерхил фест ’12 и има номинация за наградата „Съдърланд” – БАФТА ’12.

Продукцията на Иран и Великобритания „В прегръдките на майка ми” (2011) на режисьорите Мохамед Джабара Ал-Дараджи и Атиа Джабара Ал-Дараджи е филм за надеждата и новия старт в живота. На фона на потресаващия ужас в държавните сиропиталища в Багдад, на които става свидетел, Хушам създава приемен дом, в който се опитва да даде ново начало в живота на младите жертви на войната. Сирачетата, които са обединени в общата неволя, са умалено огледало на етническата, културната, религиозната и класовата мозайка в Ирак. Един ден домът е заплашен от затваряне, а Хушам и децата се опитват да спасят убежището си, като организират концерт за събиране на средства, в който децата изразяват копнеж по всеотдайната майчина обич.

Документалният разказ „Лошо време” (2011), копродукция на Германия и Великобритания, е дело на режисьора Джовани Джоми, посветен на ужасяващите последици от климатичните промени на Земята. Историята е за едно общество, в което жените са брутално потискани. Те живеят на остров Банишанта, който се намира в Бенгалския залив, южно от Бангладеш. Островът е дълъг само 100 метра и е широк едва 10 метра. Промяната в световния климат, която се изразява във все по-чести циклони, повишаване на нивата на реките и засилваща се ерозия на почвата, бавно унищожава малкия остров.

Разия, Хадиджа и Шефали са три от останалите на острова 65 жени, които се борят отчаяно да спасят домовете си, бъдещето на семействата си и да съхранят любовните си копнежи. Но времето не е на тяхна страна - скоро целият остров ще е погълнат от водата, защото Банишанта е една от първите реални жертви на променящата се околна среда.

Продукцията от Уругвай и Германия „Хубаво място, хубави хора” (2012) на Алисия Кано Менони е носител на наградата на публиката от Валдивия 2012 и на почетен диплом от фестивала в Цюрих 2012. Филмът разказва историята за един футболен клуб на име „Бела Виста”, който съществува в малък провинциален град в Уругвай. За нещастие, „Бела Виста” губи последния си мач и е елиминиран от групата си. Привържениците на клуба се разгневени и започват да се бият с играчите, заради което лицензът на футболния клуб е отнет и футболистите не могат да играят. Не след дълго празната и безстопанствена сграда на футболния клуб е превърната от местната Мадам в търсен публичен дом с травестити. Колите, конете и велосипедите на клиентите се множат ден след ден пред входа на публичния дом, от които неспирно се разнасят викове и шумни свади. Това ядосва мнозина местни жители, които се обръщат за помощ към големеца Патон Лерена – бивш директор на футболния клуб и глава на многолюдно семейство. Мадам заедно с двама от своите травестити, големецът и набожна възрастна жена се изправят един срещу друг в битка за това пространство. Всеки иска да спечели тази битка, воден от страстната вяра в собствената истина.

Френският филм „Щастие… обетована земя” (2011) на режисьора Лоран Ас идва на 17-ия София Филм Фест удостоен с две големи награди за кино - от фестивалите в Евру 2011 и Екозин 2011, както и със специалната награда на журито от фестивала „Милениум” 2011 и приза за най-добър неигрален филм от Алмати 2011.

Особено интересна е предисторията около създаването на филма – Лоран Ас решава да снима „Щастие… обетована земя” след като е претърпява инцидент, последван от продължителна кома, след която режисьорът се завръща към живота без обоняние и навлиза в нова фаза от съществуването си, която засяга не само връзката му, но и променя много неща в живота му. И така, без да планира нищо или да разчита на някакви очаквания, в един зимен ден Лоран Ас решава да прекоси страната от юг на север пеша. Иска просто да се пошляе, да загърби връзките с близките си, да изостави навиците си, да потърси нов контакт със земята, с ежедневието, с хората. Затова оставя съдбата да го води напред и потегля само с една цел: щастието. Намерението му е просто: да прекоси Франция, само с камера в ръка, от край до край по Зеления меридиан (измислена линия, която разделя страната на две от границата ù с Испания до Северно море). И така се ражда едно чисто и магическо пътуване в търсене на отговори и смисъл в новия, възвърнал се живот. И камерата запечатва това на пръв поглед лично пътуване, за да го превърне в забележителен контрапункт на комерсиалното кино.