Улрих Зайдл с три филма на СФФ

Най-новата кинопродукция на Улрих Зайдл - трилогията „Рай” представя суровото виждане на режисьора за вярата, надеждата и любовта, а София Филм Фест е първият кинофорум в света, където трите филма „Рай: Любов” (2012), „Рай: Вяра” (2012) и „Рай: Надежда” (2013) ще бъдат показани заедно.

Документалният стил, придаващ автентичност на историята прави разпознаваем почеркът на Зайдл в игралното кино. „Целта ми винаги е била да избирам актьори, които изглеждат максимално естествено на екрана – разкрива режисьорът. – Намирането на такива изпълнители отнема много време. Всичките ми филми са абсолютно реалистични, нещо като синтез между игралното и документалното кино. Затова критиката дълго време се отнасяше враждебно към това, което правя.”

Мястото на снимките също е от съществено значение във филмите на Улрих Зайдл. То определя атмосферата на филма. „Не мога да кажа, че съм от режисьорите, които от самото начало са наясно какво искат. По време на снимките може да се окаже, че историята започва да се развива в съвършено различна посока, за която първоначално не съм мислил. Винаги снимам сцените хронологично, така че да имам възможност да наблюдавам как се развива повествованието. Първият зрител на моите филми съм аз самият. Аз решавам какво да покажа на зрителите и не поставям никакви ограничения пред себе си.”

„Рай” е копродукция между Австрия, Германия и Франция; замиселена е като един филм, но след дълги колебания авторът я разделя в трилогия. Първоначалната идея на Зайдл е да разкаже три паралелни истории, за три жени от едно семейство – едната потегля към Кения на секс-туризъм, другата се опитва да пропагандира католицизма, а третата прекарва известно време в лагер за намаляване на наднормено тегло.

Снимките и на трите части са организирани между октомври 2009 и септември 2010 в Кения и Виена, в естествена среда. Сценариите съдържат инструкции за информацията, която трябва да носи всяка отделна сцена, но не и реплики – всичко е финализирано като детайли по време на снимките. Монтажът се оказва процес, който отнема на Зайдл година и половина. Режисьорът преминава през много първоначални варианти, като за някои от тях е на мнение, че са доста добри филми, но осъзнава, че каквото и да прави, финалният резултат няма да бъде с продължителност под пет часа и половина.

Според него трите истории, подредени заедно, отслабват взаимно влиянието си, вместо да изглеждат по-интересни. Именно тогава той решава да ги раздели и да създаде трилогията. Заглавията са вдъхновени от пиесата на Йодьон фон Хорват „Вяра, Надежда и Милосърдие”, създадена през 1932 година.

Първият филм – „Рай: Любов”, се състезава в конкурса в Кан през 2012, вторият – „Рай: Вяра” е беше в конкурса във Венеция, а третият – „Рай: Надежда”, се състезаваше за Златна мечка в Берлин 2013. Това е уникално постижение на един режисьор – да бъде последователно в конкурсните програми на трите най-престижни фестивала в света в рамките на една година!

София Филм Фест е първият фестивал, на който трите части ще бъдат показани заедно, какъвто е първаначалният замисъл на автора!

Улрих Зайдл е роден през 1952 г. във Виена. Учи журналистика, история на изкуствата и театър. През 1978 г. е приет във Виенската киноакадемия. Първият му документален филм “Einsvierzig” излиза през 1980 г., а “Der Ball” (1982) разбунва духовете и Улрих Зайдл е помолен да напусне киноакадемията. От 1984 г. снима няколко филма за Австрийската телевизия. Международната си известност дължи на документалните си филми, но и игралните му печелят доста награди по света.

„Модели” е носител на наградата на публиката в Сараево през 1999 г. Две години по-късно „Кучешки дни” печели Специалната награда на журито във Венеция и други световни фестивални отличия, а режисьорът е номиниран от ЕФА за Европейско откритие на годината. През 2003 г. „Боже, ти знаеш” завоюва наградата за най-добър документален филм в Карлови Вари. Филмът „Импорт-експорт“, който беше представен в програмата на 12-ия СФФ, донесе на австрийския режисьор голямата награда „Златната кайсия” ’07 в Ереван и номинация за „Златната палма” в Кан.