Стефан Китанов: София Филм Фест поддържа духа и енергията

Директорът на София Филм Фест Стефан Китанов с равносметката за най-голямото кино събитие у нас.

Този фестивал е 17-и поред, но летоброенето би трябвало да започва от първия Рок Филм Фест през 1993. Навършват се 20 години! Кои са най-скъпите ти спомени от този период?

Рок Филм Фест беше енергия –спонтанна, цветна, шумна, „този филм се слуша силно“, свиркане с уста, дори и някоя бира в киното, Летния театър и паметните концерти на Радио Тангра с безбройните хора без билети – като в Уудсток, едно начало без мисъл какво следва, оставаш в мига и му се наслаждаваш...Няма да забравя Тони Палмър, който на концерта в Летния театър през 1994 каза от сцената: „Бил съм в Монтерей. Бил съм в Уудсток. Бил съм на Остров Уайт. При вас е не по-малко хубаво!“. След това открихме концерта с ‘California Dreamin’ – Кита
и Пешето и No Breaks, и колелото се завъртя.

Как реши от Рок Филм Фест да преминеш през Мюзик и София Филм Фест?

Рок Филм Фест беше изцяло подкрепен от Британския съвет в партньорство с Дома на киното и СБФД. Тогава бях директор на киното. След няколко години ми се прииска да направя нещо по-голямо и малко по-различно – този път като продуцент и в различни киносалони, включително НДК. Така тръгна Мюзик Филм Фест – филмите бяха музикални, а всяка вечер имаше концерт.После ми омръзна филмите да са свързани с музиката, съвсем естествено дойде нуждата от фестивал на кино и фестивал на музика, което беше София Мюзик и Филм Фест. Умората от ежедневната мисъл за озвучаване на концертите доведе до отказа от концертна програма и се концентрирахме само в кинофестивала.

Защо реши Фестивалът да бъде с конкурсен характер и да бъдат оценявани 1-ви и 2-ри филм?

През 2002 открихме фестивала с филма „Ничия земя“ на Данис Танович. Дамяница ни подкрепиха с едноименното вино. По средата на фестивала филмът спечели Оскар. Написах спонтанен имейл на Танович, че се гордеем с наградата като наша и че имаме специален приз за тях – кашон вино „Ничия земя“, което могат да дойдат и да си вземат лично като нашата първа награда. Дойде продуцентът Марк Баше, направо от Лос Анджелис. Връчих му кашона на сцената и попитах публиката – искате ли догодина да имаме истински международен конкурс, с жури, награди, гости? Цялата зала ревна мощно „Да!“. „Ок“, им казах, „Имаме го“. Така стана то. А изборът да бъде конкурс за първи и втори филм, е ясен: искаме да откриваме, да обръщаме внимание на младите, да насърчаваме влизащите в киното с нашия конкурс. Вим Вендерс и Тавиани нямат нужда от награда от конкурс в София. Те са над тези неща. За тях е Наградата на София.

Сигурно ще бъде интересно за читателите да научат на какъв принцип всяка година се избира съставът на журито?

Няма ясни правила. Винаги има около 3-ма режисьори, които, освен че участват в журито, представят и своите филми. Може да има продуцент, актриса/актьор... Най-важното е да се съберат хора, които да си паснат и да могат да общуват заедно и това да им достави удоволствие. Имаме едни от най-добре подбраните фестивални журита в света. През годините гости на фестивала бяха творци от световна величина.

Как решавате кой да поканите и има ли име, което все още чакате да приеме поканата на Фестивала?

Много обстоятелства стоят зад идването на големите имена. Лично познанство, посредничество
на приятели, препоръки на колеги „Sofia Is Very Cool“, съдействие на институции... Нямам план през годините кой точно искаме да поканим. Нещата се наместват по време на подготовката на фестивала. Свързано е и с това кой от големите има филм в момента.

Кой чакаме в София?

Уон Кар Вай, Ким Ки-Дук, Джим Джармуш, Уди Алън, Милош Форман, Майк Лий, Дани Бойл, Сузане Биер... Фестивалът е като жив организъм. Вероятно и боледува понякога.

През тези години имало ли е тежки заболявания и създал ли си имунитет?

В програмно и организационно отношение, както и по отношение на гости се развиваме непрекъснато възходящо през последните години. Имаме проблем с финансирането от 2009 насам. Фестивалът стигна международно ниво, което изисква международно ниво на финансиране. Въпреки съпричастността на институциите, не можем да го финансираме напълно.  Издръжката в София е като тази в Клуж (Румъния), Варшава, Сараево... Нивото на финансиране е пъти по-ниско. Правили сме много грешки през годините. Учили сме се от тях. Имало е критични ситуации. Минавали са. София Филм Фест подкрепя кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г.

В какво се изразява подкрепата и как Община София откликва на идеите на Фест-а?

Партньорството със Столичната община е двустранно. СФФ подкрепя кандидатурата на София, като прави едно от най-разпознаваемите културни събития в България, което е с международно признание и ежегодно е домакин на над 300 професионалисти от Европа и света. И ще се стараем да го правим все по-добре в навечерието на 2019. За Столична община СФФ еедно от водещите културни събития в културния календар на града. Това личи не само от средствата, които Общината заделя за съфинансиране на Фестивала, но и от уважението, което ключовите фигури в общинската администрация засвидетелстват на Фестивала. Много държим на това!

20 години след Рок Филм Фест. Какво си пожелаваш на себе си и гостите, бъдещите зрители на фестивалната програма?

Здраве. Да се поддържат духът и енергията, с които този фестивал се пръкна преди доста години. „Купонът на годината“! Така беше години наред. Носим го в нас този дух. И залите да са пълни. Програмата е изключително богата. Идват уникални режисьори, продуценти, актьори... Отворете се и ги приемете.