СФФ ни прави съпричастни към европейската и световна култура

Изпълнителният директор на Националния филмов център (НФЦ) Марин Марчевски показва гледната точка на българин, живял дълго време извън родината си.

За човек, който дълго време е живял в Германия, как изглежда, погледнато „отвън”, българското кино?

Да, чрез познанства, контакти и приятели, разбира се, съм се интересувал какво се случва с българското кино. Извън България и извън фестивалите българските филми нямат никакво присъствие на Запад. Аз съм живял в Берлин, където има едни великолепни, както ги наричат германците – „комунални кина”, т.е финансирани от Кметството. Има ги навсякъде в по-големите градове. Тази верига кина понастоящем са институция. Германците винаги са се интересували от това, което става в бившите социалистически страни. Там от време на време организираха, отчасти и по моя инициатива, седмица на българското кино. По-късно се появиха два фестивала в Германия, които целенасочено се занимаваха с източноевропейско кино. На една такава седмица на българското кино съм гледал „Дзифт”, „Обърната елха” и други български филми.

Какво знаете за София Филм Фест?

За София Филм Фест съм чувал чудесни, великолепни отзиви. Аз познавам някои от постоянните гости, които с голямо удоволствие идват тук всяка година. Познавам ги лично, с някои от тях съм приятел. Например знам от Карл Баумгартнер, немския продуцент, че той най-добре спи и си почива по време на фестивала в София. Всички тези известни хора много обичат и харесват духа на Фестивала. Но това важи навсякъде когато атмосферата е добра, хората се чувстват приятно и отнасят със себе си един хубав спомен, завръщайки се у дома. Този спомен е съвкупност не само от киното и филмите, които са гледали, но и от случилото се на Фестивала в професионално отношение. Ето например един огромен фестивал като „Берлинале” не може да създаде такова усещане за уют, каквото хората, идващи на София Филм Фест, изпитват. София не е България и в много градове няма кина, а това е проблем дори за София Филм Фест, който прави опити със „София Филм Фест на път” филми от Фестивала да стигнат до повече зрители...Факт е, че повече от половината население няма достъп до кино. Киното не може да се сравни с гледането на един филм в домашна обстановка или изтеглен от интернет. Но това не е кино! Киното включва в себе си общо преживяване на група хора, гледащи заедно един филм, което е много важно. Това че в много градове няма киносалони, е голям проблем. Представете си колко поколения българи не знаят какво е кино. НФЦ като институция трябва да се опита възможно най-скоро да помогне на читалищата, в които има салони. Лично аз твърдо съм решил да направя всичко, което е по силите ми, в тази посока.

Имате ли конкретни очаквания от 17-ото издание на София Филм Фест?

СФФ е чудесно събитие. За мен той е най-важното и голямо международно филмово събитие
в България. Знам, че звучи малко патетично, но Фестивалът създава прекрасна възможност публиката да види филми и гости, които никъде другаде не би видяла. В крайна сметка целта на фестивалите като събития, извън конкурсните им програми, е да правят публиката съпричастна към европейската и световната култура!