Какво мислят актьорите за Франсоа Озон

Филмът на Франсоа Озон "В къщата" може да се види в рамките на София Филм Фест. Ето и какво споделят актьорите, участващи във филма за работата си по проекта.

Фабрис Лукини обяснява:  „С Франсоа се работи много приятно. Той има специфичен подход по време на снимките, напълно се потапя в действието, сам конструира кадъра и непрекъснато е зает зад камерата. Атмосферата на снимачната площадка е необикновена – той създава наситеност, избягвайки прекалените разсъждения, защото не е човек на приказките, а на действието.”

Кристин Скот Томас пък добавя: „Сценарият ми се стори забавен, някак лековат, но не безсмислен. Поставя проблеми, навежда на размисъл за ролите на учителя и ученика, за изкуството и жаждата ни за риалити преживявания. Това се усеща особено в персонажа, който играя аз – Жан е нещо като воайор спрямо историята, която разказва Клод. И не е ли вярно, че всички ние сме любопитни по отношение на живота на другите хора? Филмът поставя сериозни въпроси по един простичък и забавен начин. Ако режисьорът беше друг, можеше да се получи трагедия, но Франсоа притежава необикновено чувство за хумор.”Ернст Юмхауер:„Клод е момчето от последния чин, което вижда и чува всичко, има развинтено въображение и си умира да разкаже фантазиите си на начинаещ писател. За да пише, той има нужда да провокира събитията и постепенно започва на смесва реалността и историите си. Липсва му житейски опит, чувства се необичан и не си дава сметка, че думите, които използва, могат да нараняват.”

За Фабрис Лукини: „Това, което намирам за прекрасно у Фабрис, е, че в него няма дори грам актьорски нарцисизъм по отношение на физиката или на начина, по който изглежда. Той не се страхува да стане смешен и напълно се потопи в ролята на Жермен, без да си поставя никакви ограничения. В някои сцени толкова много харесваше персонажа си и го разбираше до степен, че сам обогатяваше репликите му. Фабрис обича да работи, да репетира, понякога, докато ти се завие свят, аза един режисьор е идеално да има толкова отдаден актьор, готов да служи на ролята си

 Кристин Скот Томас мисли, "че тази роля беше забавна за Кристин. Тя е типична англосаксонска актриса и въпреки че по принцип говори френски без акцент, аз поисках да го използва. Хареса ми идеята да прави езикови грешки – беше очарователно. С нея се работи много лесно, преоткрих удоволствието, което изпитвах от работата си с Шарлот Рамплинг – намирам, че двете често говорят със сходна интонация. Освен това двойката, която сформираха двамата с Фабрис, се получи доста добре, интелектуалната им спойка, химията, дребните жестове на нежност, всичко изглеждаше много достоверно.”

За Ернст Юмхауер: „Стори ми се, че прилича на Клод, въпреки че е с пет години по-възрастен. Ернст идва от провинцията, в известен смисъл е външен човек за парижкото актьорско общество, красив е, но мистериозната му красота може да предизвика страх и безпокойство. Имаше физиката на юноша и това беше идеално, освен това гласът му е много хубав, което бе важно, защото гласът на Клод присъства непрекъснато във филма.”