„Кръгове“ е филм за необичайното геройство

Филмът „Кръгове” на сръбския режисьор Сърджан Голубович (познат у нас с предишния му филм „Клопка”) е малка история, в която един войник постъпва по човешки и плаща за това с живота си. Колкото малка, толкова и голяма, защото повдига някои от най-важните въпроси, чиито отговори, след като си ги дадем, показват доколко самите ние сме хора. Филм за насилието и озверяването, но и за необичайното геройство да постъпваш като човек (не само в екстремни ситуации, но и в ежедневието). С „Кръгове” Голубович участва в Балканския конкурс на СФФ.

Да започнем с темата. Това е военновременен, но не и военен филм... Тази история може да се случи и в мирни времена...

Да, темата е свързана с войната в Босна, историята е истинска – от 1993 г., когато един сръбски войник беше убит от своите, защото беше спасил на улицата малтретиран от тях мюсюлманин. Действието се развива по време на войната, но не е военен филм, и се потрудих да разкажа една универсална история с универсално послание. Това е филм за последиците от едно геройство, от едно геройско дело и за сенките, от които хората се опитват да излизат в своя живот.

Това също е филм за насилието и напрежението не само по време на война, за това напрежение, което може да те накара да убиеш човек за пакет цигари, за озверяването...

Да, насилието е част от живота ни. Това беше по време на войните от 90-те, но за съжаление, и днес е така. И това, което ме занимаваше в този филм, е дали едно добро дело може да роди друго добро, както злото ражда зло. И филмът поставя точно тези въпроси – дали геройството има смисъл и дали ако някой от нас постъпи по човешки, това би ни направило малко повече хора.

А също така, ако говорим за геройството, вие показвате един друг вид геройство, не точно това, което е клишето за геройство по време на война...

Точно така, защото ние на Балканите принадлежим към цивилизация на нападатели и грабители. И Сърджан Алексич, реалният човек, който е прототип на героя ми, е един нетипичен, необичаен герой за нашите земи.

Драматургически в „Кръгове” има някои много тънки моменти. Примерно жената, която се връща години по-късно, принудена да бяга от Германия отново в Босна, накрая не става много ясно какво се случва по-нататък, преднамерено не става ясно, предполагам...Има отворен финал.

Исках филмът да остане отворен като структура, да подбуди публиката сама да стигне до своя финал и до своето заключение. Завръщането на Нада, героинята, за която става дума, исках да покажа като един вид нейна победа...

Зад реалната история във Вашия филм разчитаме и по-стари, библейски и дори предбиблейски кодове. Убиват сина ти и ти накрая откриваш нов син именно в лицето на сина на врага си...

Това е филм за синовете и бащите. И докато го снимахме, на мен самия ми се роди син и затова още повече подчертах тази страна на историята. Да, това е филм за бащите и синовете и за потребността на човека, изгубил своя син, да открие друг.

Няколко думи за публиката на филма – по света, в Сърбия, в Босна...

Филмът тръгна на фестивала в Сънданс и там получи специалната награда на журито, после беше на Берлинале, после – на премиера в Белград. На София Филм Фест е третото му фестивално показване. В Босна ще бъде показан за пръв път сега, в събота.

Нашата публика, специално публиката на СФФ ви познава доста добре – и от филма „Клопка”, и лично – какви са впечатленията ви от тазгодишното издание на фестивала.

Едва вчера пристигнах, но впечатленията ми са, че фестивалът става все по-голям и по-голям в семейството на големите европейски кинофестивали. Удивен съм от това, което постигат всяка година Стефан Китанов и останалите хора, които правят СФФ, и смятам, че това е един от значимите фестивали в Европа