От Празен дом до Мона

Пет са филмите от международния конкурс на София Филм Фест, които имат прожекции на 15 март.
Първият е на Нурбек Еген. „Празен дом“ ни пренася в Киргизстан, където Асцел е сгодена за богатия Султан, който има най-хубавата къща в селото. След бедния дом на баща ù, местен пияница, тя се струва на Асцел като дворец. Момичето не обича Султан, но иска да живее по-добре.

Преди Султан, Асцел е имала връзка с Марат, от когото очаква дете. Тя заминава за Москва да направи аборт, но не се връща у дома, а остава да живее в столицата с гастарбайтери. Освен това, вместо да направи аборт, тя предлага на французойката Виржини да осинови детето ù.

Асцел започва да работи при руски новобогаташ, на когото става и любовница. Един ден се появява Марат и двамата мъже се сбиват, вследствие на което Марат е вкаран в затвора. Асцел заминава във Франция при Виржини, но там разбира, че французойката страда от психична болест...

Вторият филм от програмата е „Панахида“ на Ана-Фелиция Скутелнику. В молдовско селце възрастна жена умира. Според традицията, освен сина ù Петру и внучката ù Анишоара, цялото село трябва да я изпрати на последния ù път. По време на бдението в нощта се разразява буря, но на другия ден всички се отправят към гробището. Възрастните мъже носят тежкия ковчег по каменните пътеки нагоре по хълма. Високо в небето слънцето блести, а пътят изглежда безконечен, но за утоляване на жаждата има вино, а срещу мъката помагат песните. Сред райската природа радостта се смесва с тъгата и накрая животът тържествува над смъртта. За да заснеме „Панихида“, Ана-Фелиция Скутелнику се връща в родната си Молдова... Пътуване към корените с филм, който, макар и ситуиран в конкретен географски район, избягва фолклорния кич. Началото на кариерата на режисьорка, която несъмнено ще задържа интереса ни дълго време.

Третото предложение в тази категория е „Мона“ наИнара Колмаре. Продукцията представлява съвременна приказва за възрастни, посветена на мистериозността, която притежава всяка жена от древни времена до днес, на краткотрайната страст и преобразяването на човека.

В малко латвийско селце, в което основният поминък на населението идва от кланицата, пристига бизнесмен от Рига за погребението на чичо си. Там той се запознава с местната красавица Мона. Тя го кара да остане да живее в селото. Решението му има драматични последствия за местните жители, които започват да се измъчват от страст, загадки, животински инстинкти и човешка уязвимост.

Следващото заглавие е "Шаркия" на Ами Ливне. Младият бедуин Камел е горд, чее охранител на Централната гарав Беер Шева. Той живее в малкоселце в пустинята. Най-важниятчовек там е братът на Камел – Халед, който работи в строителството и е женен за 21-годишната Надя. Отношенията междудвамата братя са обтегнати,защото Халед не одобряваработата на Камел. Единден, когато се прибира удома, Камел разбира, чевластите са решили да съборят постройките в селцето му. Брат му спира да ходи наработа, за да може да попречи на разрушаването, когатодойдат багерите. Камел пък смята, чесъдбата на селото зависи от него.Хрумва му да направи малка бомбаи да я скрие под пейка на автогарата. Няколко мига по-късно случайно я открива. Полицаи и репортерисе втурват към автогарата. За кратко той се превръща в героя на деня.

Докато го интервюират за телевизията, дори успява да разкаже, че селото му е в опасност. Когато се прибира у дома обаче, установява, чесъбитията не са направили кой знаекакво впечатление на околните. Наследващия ден идват екипите, за дасъбарят постройките. Когато конвоят от машини си заминава, приятели се втурват да помагат да вдигнатотново стените на дома.Халед моли Камел да отиде наработа, защото имат нужда от пари,но за пръв път брат му предпочитада си остане у дома, в селцето, а нена Централната автогара, която сякаш се намира в паралелна вселена.

Последен филм в тази категория е "Месец в Тайланд". на Паул Негоеску. Въпреки екзотичното си заглавие, продукцията притежава специфичен румънски аромат, а гласът на младия режисьор Негоеску звучи изключително свежов контекста на другите румънски филми – тук миналото е забравенои въпреки че малкият бюджет налага известен минимализъм в трактовката на сюжета, резултатът е нови съвсем неочакван. Младият Радусе готви да посрещне Нова година сприятелката си Адина и компаниятаси. Момичето е влюбено в Раду, нонего нещо го спира да отговори начувствата му. В супермаркета тоймисли, че вижда бившата си приятелкаи това го подтиквада вземе изненадващо решение за бъдещето си. „Месец в Тайланд“ нее любовна история,но умело се превръща в много повечеот филм за „момче,което зарязва приятелката си”. Това еистория за съжалението, надеждата и смелостта. Зажаждата за истински живот и зрелостта. За онова тревожно чувство,че сме сгрешили и че трябва да направим всичко по силите си, за да оправим нещата, преди да е станало прекалено късно.