"Нимфоманка" в България

В този филм от името на душата говори тялото. На душата – част от божествения дух, е отредена специалната роля във филмите на Ларс Фон Триер. И тук е така.

В „Нимфоманка“ плътта е въведена в изкушение и изпитание. Страданието на плътта и възвисяването на душата са проведени през централния образ – задължително и единствено жена.

На пръв поглед нищо ново за „жестокия театър“ на Триер. Но разликите се проявяват в нивото на въздействие на случващото се пред очите на зрителя. Кинематографичният подход към средата в „Нимфоманка“ е прост, груб, графичен.

Джо, обсебена от секса жена, представена като момиче и възрастна жена, е оставена да бъде сякаш само тяло и лице, предмет и инструмент на желанията си. Визуалните ефекти се свеждат до разделяне на екрана на части, прибавяне на черно-бели кадри и типичната облачна, разплакана природна среда.

Животът, разказван от Джо (Шарлот Генсбур) на стария, апатичен единствено към секса, Селигман (Стелан Скарсгаард), е разделен на глави, озвучени от разнородна музика от Бах до Рамщайн. Наред с любопитната структура, сарказма към порядките и порядъчността и секса „Нимфоманка“ е изумителен най-вече с физическото усещане за близост до страданието, самотата, екстаза и свободата на душата.