България ми напомня на Американския запад през 60-те

Освен режисьор и сценарист на „Имунитет”, Рой Стиърс е донякъде и прототип на главния си герой – отраснал на Хаваите, той за пръв път се сблъсква с американската действителност като възрастен. В собствената си страна завинаги остава чужденец. Преди няколко години Рей решава да се премести в Европа, намира запусната къща в околностите на Стражица и заживява живота на човек от български малък град. Така се ражда „Имунитет”, филмът, в който чужденец без име разнася из неназована балканска страна тайнствен предмет, който показва срещу пари. За историята зад филма Яна Пункина разговаря с Реймънд Стиърс.

Как се роди историята на този филм?

Идеята ми хрумна в Скопие, където трябваше да остана за около два месеца, докато бъде готова постоянната ми виза за България. Там живеех в един много малък апартамент и работех онлайн. Замислих се какво би могъл да прави човек, ако иска да пътува на странни места по света. Кой би бил най-лесният начин да си изкарваш прехраната, без да работиш. Ако притежаваш предмет, който можеш да показваш като в музей, от време на време някой ще звънва на вратата ти и ще ти предлага пари, за да го види. Това биха били най-лесните пари на света. Трябваше да е уникален предмет. Вече бях срещнал Райниер Ярсма (холандския актьор в главната роля). Описах му идеята си, той я хареса веднага и започнах да пиша сценария. Главният герой е смесица между моя характер и този на Райнер. Общото усещане идва от опита на един американец и един холандец в Източна Европа.

Сюжетът на филма Ви много напомня на вълшебна приказка. Търсен ефект ли е това?

Целта ми винаги е била да създам една класическа история. Нарочно героите и местата във филма нямат имена. Опитваме се да направим история с няколко слоя. Нарочно не показваме познати гледки и забележителности. За да създадеш класическо произведение, трябва да го изведеш извън времето, да не го ситуираш на определено място. Тогава остават универсалните проблеми. Филмът може би изглежда вдъхновен от приказка, защото на повърхността имаш история за няколко души и отношенията им, а отдолу има класически разказ с поука, в който всеки елемент си има значение.

„Имунитет” е вторият Ви филм. Първия сте заснели в САЩ. Колко различно е да снимаш там и тук?

България ми напомня на американския запад в 60-те. Тогава са се правели „горила” снимки – просто излизаш с камерата и снимаш. Такива са сцените от Ню Орлиънс във „Волният ездач”. Това все още може да се прави в България, но в Америка вече не може. Много затворено, където и да идеш, трябва да имаш разрешително и всичко е ужасно скъпо. Тук засега е много по-свободно.

В крайна сметка „Имунитет” български филм ли е, или американски?

Не исках да превеждаме целия сценарий на български. Преведохме само репликите на Дядото, защото актьорът в тази роля, Васил Михайлов, не говори английски. На останалите актьори дадохме сценария само като насока и ги оставихме да решат как да предадат репликите си на български по време на репетициите. Не исках репликите да звучат като писани от чужденец. Иначе това е един български филм за хората от малкия град.