Да надникнем през "Спусната завеса"

"Спусната завеса": И двамата се укриват – мъжът с кучето, което няма право да притежава, защото ислямските закони го считат за нечисто, и младата жена, която е била на забранено парти на плажа. Двамата се барикадират в отдалечена вила със спуснати завеси и подозрително се дебнат. Защо той си е обръснал главата? Тя откъде знае, че полицията го следи? Сега и двамата са затворници в къща без изглед, а в далечината се чуват и полицаите, и успокояващите морски вълни. Веднъж двамата поглеждат нощното небе, обсипано със звезди, преди отново да се отдръпнат зад защитните си стени.

Дали това са хора извън закона – във всеки смисъл на думата? Или мъжът и младата жена са просто фантоми, част от въображението на кинотворец, на когото е забранено да работи? Режисьорът излиза на сцената и завесите се отварят. Действителността заема мястото, което й се полага, но измислицата я поглъща отново и отново. Абсурдна ситуация: герои от сценарий, които едновременно търсят и наблюдават режисьора си.

Завръзката на филма разкрива и изо¬лацията на самия Панахи – това е вторият му филм, след като иранското правителство му е наложило 20-годишна забрана да прави филми. Спусната завеса е вълнуващо предизвикателство към режима и опитите да спуснат завесите пред творчеството на Панахи.

Филмът е трогателно недвусмислен за състоянието на иранския творец – в един момент режисьорът об¬мисля самоубийство. Но развитието на идеите е окуражаващо положително: Панахи е започнал филма в депресия, която е изчезнала, след като го е завършил.
Едуард Лоренсън, МФФ Лондон
Гледайте днес от 17.00 ч.
в кино „Одеон”