Един от моите критерии е актьорът да изглежда истински

Филмът „Прелъсти ме”, с който младият режисьор Марко Шантич участва в Балканския конкурс на СФФ, е мрачна история от покрайнините на Любляна, чието действие се развива в месарски завод. Сивотата и насилието във всеко на главния герой (младеж от сиропиталище, опитващ се да се интегрира) са преплетени едновременно с любовна история и с темата за дремещото – и избухващо в един момент – битово насилие, позната ни така добре от новото словенско кино („От гроб на гроб” на Цвиткович, „Предградия” на Винко Модерндорфен и др.). Една от второстепенните сцени във филма ни отвежда дори в „Метелкова”, легендарния ъндърграунд комплекс в словенската столица. А краят... краят не е толкова мрачен, колкото може да се очаква.

Да започнем с историята във филма: как се роди тя?

Всичко тръгна от един роман, който прочетох – за младо момче, израснало в сиропиталище, и за първите му стъпки в живота като възрастен. Този роман ме вдъхнови, свързах се с автора и той ми даде разрешение да напиша сценария. Темата наистина ме грабна и започнах да изследвам различни сиропиталища и да се срещам с момчетата и момичетата там. Срещите бяха много емоционални, защото те бяха хора, на които им липсваше именно приятелство, и търсеха приятел. Бяха чудесни деца и младежи, които отчаяно търсеха приятелство, топлина. И това толкова ме разтърси, че в крайна сметка написах малко по-различна история от тази в романа.

Има нещо много словенско в целия филм – темата за насилието, дремещо в наглед скучното ежедневие...

Да, и аз исках да потърся някакъв баланс в историята между намирането на любовта и насилието във всекидневието. Исках да покажа в какъв свят главният герой живее и в какъв свят му се налага да открие любовта. Много разсъждавах върху този свят на насилие и дълго обмислях как да се приближа до него, за да направя филма още по-реалистичен.

Главният актьор Янко Мандич е изключително убедителен, но разбрах, че не е професионален актьор. Как избираш актьорите си?

Един от моите критерии е актьорът да изглежда истински. И да, предпочитам да работя с непрофесионални актьори, но също така установих, че повечето от професионалните актьори, които харесвам, са толкова плътно заети в театъра, че нямат никакво време за заснемането на цяла филмова продукция. Янко Мандич, моят актьор, от друга страна, наистина много приличаше на героя, когото бях създал.

Кое беше най-изненадващото или най-шокиращото в процеса на заснемане на филма?

Мястото, където се развива действието – месарската фабрика, – беше доста шокиращо в началото на снимките за екипа, защото те мислеха, че ще заснемаме целия процес от убиването на животните до разфасоването. Но аз нямах такова намерение. Идеята беше по-скоро да покажа атмосферата на насилието, която усещахме дори на ниво миризма, и това повлия и върху изострянето на този мотив – за насилието. Във филма не се показва как се убиват крави. Нямаше нужда от това, за да предам идеята. Мястото повлия наистина, защото е необикновено и тягостно. И хората, които работят тази професия, са тежки хора, така че смятам, че доста добре пресъздадохме тази атмосфера на насилие и напрежение.

Филмът все пак има нещо като щастлив край. Без да е американски хепиенд. Какво е отношението ти към хепиенда в киното въобще?

Имах два варианта на сценария. Един с наистина тъжен финал и един със сладко-горчивия хепиенд, който заснехме. Исках все пак, след като хората са гледали час и половина историята на някого, който им е симпатичен и има тежък живот, поне на финала този герой да постигне ако не пълно щастие, то поне да му се даде надежда. Това е философията ми за щастливия край – щастлив, но доста различен от този в американското кино.