Ада Соломон: В България се чувствам като у дома си

Румънската продуцентка отново е в София с филмите „Позиция на дете” и „Роксана” (включен в Меж­дународния конкурс), но и за да участва в София Мийтингс с новия си проект „Scared Hearts”.

Планирате ли смяна на кариерата си? Участвате в малка роля в „Пози­ция на дете”.

Всъщност отдавна се появявам като актриса във филми, които продуцирам. Първото ми участие пред камерата беше преди двайсет години в първия учебен филм на режисьора Валентин Хотеа, чий­то филм „Роксана” участва в Междуна­родния конкурс на София Филм Фест. Раз­бира се, като тийнейджърка си мечтаех да стана актриса и оттогава се снимам тук- там. Появявам се за кратко и в началото на „Роксана”, както и в „Best Intentions”.

Означава ли това, че участвате активно и в твор­ческата работа по филмите, които продуцирате – в раз­витието на сценария, под­бора на актьорите, режи­сьорската работа?

Не се меся в творческия про­цес, защото не съм компетентна. Ако исках и можех да пиша, щях да го правя. Ролята на продуцен­та е да помага, доколкото е необ­ходимо, с контакти с участници­те в творческата работа, с разго­вори, с подкрепа. Но никога не бих посмяла да нареждам някоя реплика да се махне или сцена да се съкрати. Това не ми е работа.

„Позиция на дете” спече­ли „Златна мечка” в Берлин. Това как се отрази на дист­рибуцията му в Румъния?

В Румъния той се превърна в най-гледания местен филм за последните 15 години и е видян от около 120 000 зрители. Това е една трета от публиката на американски блокбастър. И едва ли щеше да се случи без „Злат­на мечка”, която просто вкара зрителите в кината. На румън­ските дистрибутори им хрумна страхотната идея да използват участието на филма на Берлина­ле. Те рекламираха Берлин като Зимната филмова олимпиада, като определиха Кан, който е доста по-популярен фестивал у нас, за Лятната. В рекламната кампания поканихме да участ­ват румънски олимпийци. Когато спечелихме в Берлин, у хората се създаде усещането, че това е и тяхна победа, че те са участвали и допринесли дори като са стиска­ли палци на филма. Бяхме пред­видили премиерата да е 3 сед­мици след фестивала в Берлин и бяхме готови с материалите си.

Повечето от филмите Ви са показвани на София Филм Фест, като някои от тях са участвали и на София Мий­тингс, като „Медал за хра­брост” и “Best Intentions”. С какво е било полезно учас­тието Ви в София Мийтингс през годините?

Тук се чувствам у дома си. Ми­сля, че за първи път дойдох тук преди 10 години, на второто изда­ние на София Мийтингс. С проект участвахме с “Медал за храброст” с Калин Петер Нецер, но бях тук и на предишните издания на паза­ра. Смятам, че имаме много общи неща с вас. Историята ни е свър­зана донякъде. Усещаме нещата и гледаме на света по подобен на­чин. Един от първите продуцен­ти, които ми протегнаха ръка и споделиха своя опит с мен, беше Росица Вълканова. „Медал за храброст” получи награда на Со­фия Мийтингс и това не само ни зарадва, но и изпълни с гордост. След това участвахме с „Всички мои роднини” и отново спече­лихме. Но също така за нас беше много важно, че тук открихме и агента си по продажби. Много добре си спомням как седяхме на една тераса, говорихме си за про­екта, беше пролет, във въздуха се носеше положителна енергия, бяхме в добро настроение и така се споразумяхме с агента.

После дойдохме с „Best Intentions”. А миналата година представихме третия филм на Раду Жуде – „Aferim”. Изключи­телно се радвам, че това ще е ру­мънско-българска копродукция и най-накрая ще работим с Росица Вълканова. Получихме подкре­па и от НФЦ. Радвам се, че има и други копродукции на наши­те две страни. В момента Тудор Джурджу работи върху новия си филм заедно с Чучков брадърс. Той снима с оператора Мариус Пандуру, с който ние ще снима­ме, а те вече имат операторски екип от българска страна. Надя­вам се и ние да работим с тях. Ис­каме да получим достъп и до „Nu Boyana Stidios“, за да ползваме и техния реквизит например.
В момента работя и по проект за дебютен филм на режисьора от италианско-френски произ­ход Адриано Валерио.

Проектът се казва „Банат” и действието според сюжета се развива в Ита­лия и Румъния. Аз се надявам да направим италианско-румън­ско-македонско-българска ко- продукция, защото бихме могли вместо в Банат да снимаме в се­лата в Македония и по българ­ското Черноморие, което е мно­го по-красиво от румънското.
Проектите, които се предста­вят на София Мийтингс, са спе­циални. Все още не съм се ориен­тирала в тазгодишните, но мина­логодишните бяха изключително впечатляващи и за мен е чест мой проект да бъде селектиран за участие тук. Новият ни проект с Раду Жуде е вдъхновен от румън­ския писател Макс Блехар, който умира много млад от болест на костите. Но това е филм, който е посветен на живота и на идеята, че всеки живот е важен и стойнос­тен. Все още сме в съвсем първо­начален етап на проекта.