Балкански нрави през март

За първи път в програмата има два български филма – „Каръци” на Ивайло Христов и „С лице надолу” на Камен Калев.

 

Представен за първи път на София Мийтингс, "Каръци" (2015) попада в селекцията на 37-ия Московски международен кинофестивал, където печели Голямата награда „Златен Свети Георги”. Н

 

а 33-ия фестивал на българския игрален филм „Златната роза” филмът получи Голямата награда за най-добър пълнометражен филм. „Каръци“ е отличен от публиката, критиката и журналистическата гилдия. Актрисата Елена Телбис пък получава статуетката за най-добра женска роля. „Действието се развива в България. Става въпрос за ученици, които се чувстват каръци, понеже са тук. Не че ако бяха на друго място, сигурно щеше да е по-добре, но изглежда младите хора и затова избират този път – към Терминал 2, - коментира сценаристът и режисьорът Ивайло Христов. Актьорите са бивши и настоящи студенти на Ивайло Христов от НАТФИЗ - Елена Телбис, Деян Донков, Ованес Торосян, Георги Гоцин, Пламен Димов. Оператор на филма е Емил Христов.

 

Освен обичан от българската публика актьор, Ивайло Христов е и режисьор с опит не само на сцената. Дебютният му игрален филм „Емигранти”, режисиран заедно с Людмил Тодоров, получава национални и международни награди; като режисьор и сценарист Ивайло е създател и на филмите „Приятелите ме наричат Чичо” (2006) и „Стъпки в пясъка” (2010). 

 

Другата ни творба в Балканския конкурс е най-новият филм на режисьора Камен Калев „С лице надолу” (2015), копродукция на Франция, България и Белгия. Създаден по истински случай, „С лице надолу” разказва историята на Сами (в ролята номинирания за „Сезар” и обичан френски актьор Мелвил Пупо) - французин, обвинен в контрабанда на фалшиви пари от България към Франция. За да избегне затвора, той е вербуван за информатор на френската полиция и се внедрява в български канал за трафик на хора.

Постепенно се сближава с малолетна проститутка от ромски произход. Обстоятелствата ги притискат и двамата са принудени да бягат заедно... 

 

Темата за порастването и за миграционните вълни е в основата на сюжета на „Лазар” (2015) на режисьора Светозар Ристовски, копродукция на Македония, България, Хърватия и Франция. Когато баща му напуска семейството, на Лазар му се налага да порасне бързо. Той се включва в канала за нелегални имигранти през границата между Македония и Гърция и една случайна среща обръща живота му из основи... 

Светозар Ристовски е роден през 1972 година във Велес. Автор е на документалния филм „Радостта на живота” (2001), а пълнометражният му игрален дебют „Илюзия” (2004) беше представен на 9-ия София Филм Фест; следващият му филм е „Dear Mr. Gacy” от 2010 година.

 

Сръбският филм „Панама” (2015) на режисьора Павле Вучкович е неговият пълнометражен дебют. Историята проследява двама приятели до момента, в който единият не среща момиче и младежът е увлечен в желанието си за пълно притежание. Ревността заема централно място във връзката им – той попада в лапите на параноята и проследява любимата жена, без да вярва на приятелите и заобикалящия го свят... 

Павле Вучкович е роден през 1982 година в Белград. Завършва Факултета по драматични изкуства в Белград. Два пъти е награждаван в конкурса на „Cinefondation” на филмовия фестивал в Кан – за късометражните филми „Бягай, заек, бягай” (2003) и „Минус” (2007). 

 

Копродукцията на Турция, Франция и Катар „Лудост” (2015) на режисьора Емин Алпер отвежда зрителите в центъра на политическия хаос в Истанбул. След 15 години в затвора, Кабир става „информатор” - събира боклука и проверява дали случайно в отпадъците няма материали за изработване на бомба. Един ден решава, че брат му Ахмет е заплашен от терористи... 

Емин Алпер е роден през 1974 година в Коня, Турция. Има докторска степен по турска история. Страстта му по киното се заражда още докато е студент. Дебютът му „Зад хълма” бе представен на СФФ 2013 и спечели наградата за най-добър балкански филм. „Лудост” е вторият му пълнометражен филм.

 

Съвместната продукция на Сърбия и Германия „Анклав” (2015) на режисьора Горан Радованович пресъздава балканска история - за сърбите, останали в Косово, които живеят в малки, изолирани общности. На 10-годишния Ненад му се налага да ходи на училище с брониранo превозна средство на KFOR. „Моят живот в Косово е точно такъв, какъвто го виждат зрителите на екрана”, споделя младият актьор по време на едно фестивално представяне на филма. Горан Радованович е сръбски режисьор, роден в Белград през 1957 година. Учи история на изкуството в Белградския философски факултет. От 1984 година пише и режисира игрални и документални филми.

 

„Зенит” (2015) на Далибор Матанич е копродукция между Хърватия, Словения и Сърбия. Филмът предлага три любовни истории, развиващи се в три десетилетия в съседни балкански градчета с дългогодишно междуетническо напрежение. 

Далибор Матанич е роден в Загреб през 1975 година. Дипломира се в Академията за драматични изкуства. Първият му филм „Касиерката иска да отиде на море” печели награда в Котбус и се радва на успех в родината му. Далибор Матанич е член на Европейската филмова академия. Най-новият му игрален филм „Зенит” спечели наградата на журито в програмата „Особен поглед” на фестивала в Кан.

 

Представеният в програмата на МФФ Солун през ноември 2015 „Смак” (2015) на режисьора Елиас Деметриу разказва за неизбежния страх от смъртта и за опита той да бъде победен. Филмът участва едновременно в Международния и Балканския конкурс на 20-ия СФФ. Прожекциите му в София ще са неговата международна премиера. 

„Смак” е втората пълнометражна творба на Елиас Деметриу. Игралният му дебют „Фиш енд чипс” участва в Международния конкурс на 15-ия София Филм Фест и бе представен на някои от най-големите международни фестивали. Роденият в Кипър през 1965 година Елиас Деметриу има британско, гръцко и кипърско гражданство. Завършил е кинорежисура в Атина, където в момента живее и работи. 

 

10 години след огромния успех на дебютния й филм „Рина” (2005),  Руксандра Зениде създава нова провокация към зрителите – „Чудото на Текир” (2015), копродукция между Румъния и Швейцария. Филмът разказва историята на лечителката Мара, която живее в малко крайдунавско селце. Нейните съграждани приемат новината за бременността й доста противоречиво и Мара е принудена да търси нов път в живота си... Музиката, която има особена роля в „Чудото на Текир”, засилва въздействието на мистериозния разказ. 

 

Хърватско-словенско-сръбско-британската копродукция „Животът е тромпет” (2015) на босненския режисьор Антонио Нуич е за хората, които живеят в Хърватия днес и за техните ежедневни проблеми. За разлика от предишния му филм „Магаре”, в който политическите и социални послания оставят важен отпечатък, творбата е напълно освободена от тях. „Каквито и да са социалните, исторически или икономически обстоятелства в живота на хората, те продължават да живеят своя живот. Те се хранят, пият, смеят се, танцуват, женят се, празнуват Коледа...”, споделя Антонио Нуич. Той е роден през 1977 година в Сараево. През 2009 г. филмът му „Магаре” е хърватското предложение за „Оскар” в категорията за чуждоезичен филм. През 2010 г. Нуич е избран за президент на Гилдията на хърватските кинорежисьори.

 

Турският филм „Гадене” (20015) на Зеки Демиркубуз е история за самотната борба и емоционално оцеляване на един мъж, който губи жена си и дъщеря си при тежка катастрофа. Принуден да се справя със своята самота, Ахмет (в ролята е самият Зеки Демиркубуз) попада в странни сиутации – първият му опит за връзка с по-млада жена завършва с пълно мълчание, а вторият - с драматичен скандал, в който се намесва ревнивият приятел на жената... Демиркубуз е роден в Испарта през 1964 г. Филмът му „Третата страница” е отличен като най-добър турски филм на фестивала в Истанбул и участва в конкурса в Локарно. „Изповед” беше показан на 7-ия София Филм Фест.

 

Косовското предложение в предстоящия балкански конкурс „Татко” (2015) на Висар Молина е разказ за 10-годишния Нори и баща му, които бродят по улиците и продават цигари, за да изкарат пари за прехраната си. Няколко години след падането на Берлинската стена, бащата заминава за Германия да търси там по-добър живот, оставяйки сина си в Косово. Завладян от отчаяние и самота, Нори се впуска в опасно пътуване до Германия в търсене на своя татко... 

Филмът на Висар Молина е носител на две награди от фестивала в Карлови Вари, вкл. за най-добър режисьор, както и четири награди от кинофестивала в Мюнхен (най-добър режисьор, най-добър сценарий и за най-добра актьорска игра на на актьорите в двете главни роли). 

 

ОЧАКВАМЕ Ви на КИНО – Балканският конкурс на 20-ия София Филм Фест по традиция ще бъде представен в кино „Одеон”!