След Кан и у нас: Датска фентъзи романтика "Граница"

Шведско-датският романтичен фентъзи трилър "Граница" на Али Абаси обиколи над 30 фестивала след премиерата си в Кан, където взе голямата награда в конкурсната програма "Особен поглед”, а преди няколко дни получи признание и от Американската киноакадемия с номинация за "Оскар” за грим и прически.

"Граница" е екранизация по едноименния разказ на Йон Айвиде Линдквист ("Покани ме да вляза"), който заедно с режисьора Али Абаси и Изабела Екльов е и сценарист на филма. Главната героиня в него, Тина (Eва Меландер), е уважаван митнически служител с особена дарба. Тя може да усеща човешките емоции, което й помага бързо да разпознава контрабандистите и престъпниците.

Всъщност животът на Тина не изглежда особен, въпреки че се чувства самотна заради специфичния си външен вид… Един ден, докато е на работа, тя спира Вор (в ролята Eеро Милоноф, познат от "Най-щастливият ден в живота на Оли Маки”, макар и неузнаваем тук), който определено не е това, което изглежда. Оказва се, че мъжът има същите лицеви белези и свръхестествена дарба като Тина.

В него тя най-накрая намира партньор, който я допълва по всякакъв начин. Вор е и този, който отключва тайните на нейното минало… "Variety” определя "Граница” като "вълнуващо-интелигентен микс от романтика, скандинавски ноар, социален реализъм и свръхестествен ужас, който излиза от рамките на всякакви жанрови условности и шаблони”.

Друго любопитно предложение от тазгодишната програма на София Филм Фест е "Транзит" на германския режисьор Кристиан Пецолд. Представен премиерно в програмата на Берлинале 2018, най-новият филм на автора е кинематографично изследване на неимоверните усилия, които се изискват от обикновените хора по време на война, за да оцелеят, но и да вземат правилни решения за постъпките си.

Историята разказва премеждията на мъж, който бяга от Франция след инвазията на нацистите и си присвоява идентичността на мъртвец, както и документите му. Докато е в Марсилия, той среща млада жена, която отчаяно търси изчезналия си съпруг, без да подозира съдбата му… Едноименният роман на Анна Зегерс от 1944 година е популярен в Германия и представлява литературната основа на филма, в който обаче се побира и половината история на Европа през ХХ век.

Изключително амбициозна, историята на анонимната фашистка сила, която набира сили в съвременна Европа, е използвана, за да се обърне внимание на необходимостта да сме непрестанно нащрек срещу всякакви прояви на авторитаризъм, а и за да се постави акцент върху бежанската криза, която оказва влияние върху целия свят.

Чрез своите киноразкази Пецолд успява да действа прозорливо и майсторски, като включва всякакви детайли и референции, сглобени в постмодерен калейдоскоп. Резултатът е красива и умно поднесена завладяваща история, в която някои подробности може да се окажат неуловими…