Човешките отношения с "Баща" и "Полусестра" – истории от Балканите

Четвъртият пълнометражен филм на Сърдан Голубович "Баща" е копродукция между Сърбия, Франция, Германия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, и премиерата му е в програма "Панорама" на Берлинале 2020. Той е съсценарист на историята, заедно с хърватския режисьор Огньен Свиличич – в основата й е истински случай, на който попадат в социалните мрежи. Това е съдбата на беден работник, чиито две деца са отнети от социалните служби. Те са изпратени в приемно семейство, след като в резултат на тежки житейски обстоятелства съпругата му извършва акт на отчаяние.

"Реших да направя филм за човек, който няма лукса като нас да мисли за етичните проблеми. Той има само едно нещо, което трябва да направи - да оцелее“, казва Голубович. Публиката в София го познава с предишните му филми "Кръгове" (2012) и "Клопка" (2007), който спечели Голямата награда в Международния конкурс на 11-ия София Филм Фест.

Със сходно заглавие е следващият филм в надпреварата - последната творба на авторския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов.  "Бащата" е семейна драма, която съчетава комични и абсурдни елементи. Филмът е разказ за живота на баща (Иван Савов) и син (Иван Бърнев) след смъртта на майката в семейството. Двамата потеглят към приключение, а по пътя ще се наложи да се срещнат с някои премълчани тайни и вини... През 2019 „Бащата“ спечели едно от най-високите отличия в историята на българското кино – „Кристален глобус“ за най-добър филм в Карлови Вари. Освен това филмът триумфира и на фестивала на българското игрално кино във Варна със „Златна роза“ за най-добър филм и още два приза; спечели и голямата награда на фестивала в Тирана, наградата за режисура и наградата на публиката в Сахалин, Русия, както и три отличия на филмовия фестивал в Арас, Франция.

След като през 2011 година Огньен Свиличич беше част от Международното жури на 15-ия София Филм Фест, а фестивалната публика познава почерка му от "Армин" (2007), "Два слънчеви дни" (2010) и "Такъв е редът" (2014), името му тази година стои и под още един филм в Балканския конкурс - "Гласът" (Хърватия-Република Македония-Сърбия, 2019). Главният герой в него, Горан, е младо момче, изпратено в католически интернат, труден за приспособяване. Колкото повече навлиза в религиозното образование, Горан става все по-непокорен и започва да си задава най-важните житейски въпроси.

Носителят на наградата "ЛУКС" на Европейския парламент за 2019 година „Господ съществува, името й е Петруния“ (Северна Македония-Белгия-Франция-Хърватия-Словения, 2019) на Теона Митевска разказва историята на безработна жена, която успява да извади кръста от реката на Богоявление. Макар и да не се определя като феминистка, главната героиня отказва да се поддаде на исканията да върне кръста и решава да се бори за равни права. „Защо да нямам право на година щастие?“ – пита тя, тъй като "наградата" за победителя в състезанието символизира именно това. "Господ съществува, името й е Петруния“ записва в актива си още пет приза, сред които и Наградата на филмовата гилдията и наградата на Екуменическото жури на кинофестивала в Берлин ’19.

Косовският режисьор и сценарист Фатос Бериша, основател на кинофестивала в Прищина, следва абсурдно и неочаквано пътуване, което се превръща в основа на дебютния му пълнометражен филм "Летящият цирк" (Косово, 2019), който той определя жанрово като "road movie".

Четирима млади актьори, вдъхновени от легендарния британски сериал "Летящият цирк на Монти Пайтън", трябва да преминат нелегално границата на прага на войната в Косово, за да представят пиесата си "Летящият цирк" на театрален фестивал в съседна Албания. Решителността им става още по-голяма, когато разбират, че техният идол Майкъл Пейлин от "Монти Пайтън" също ще бъде в Албания по това време и ще снима филм, а те имат реален шанс да се срещнат с него.

"Филмът е базиран на реални събития, а закриването на театър „Додона“ също беше истинско. Същото нещо се случи и с всички други публични институции, които бяха управлявани или използвани от косовските албанци. Закриването на театър „Додона“ не се случи по финансови или художествени причини, а беше част от стратегията на режима на сръбския диктатор Слободан Милошевич през 90-те години", хвърля светлина върху филмовата си история Фатос Бериша.

"Омар и ние" (Турция, 2019) на Марина Ер Горбач и Мехмет Бахадир Ер е дълбоко противоречива, предизвикателна история, която се изправя срещу предразсъдъците. Исмет е турски военен, командир в пенсия, живеещ на турско-гръцката граница. В цивилния живот той трудно общува със семейството си и околните. Неочаквано до къщата на бившия командир се нанасят двама бежанци. Сблъсквайки се с тяхната житейска драма, Исмет трябва да преосмисли предразсъдъците и политически си възгледи. „Омар и ние“ е отличен със Специалната награда на журито и наградата за най-добър сценарий в Малатия 2019.

"Отворена врата" (2019) на Флоренц Папас е копродукция между Албания, Косово, Италия и Северна Македония, представен като проект в програмата на София Мийтингс през 2017 година. Това е „успешно и пестеливо разказана история за съвременна жена, опитваща се да разчупи закостенелите догми на традиционното общество“, пише в рецензията си за филма „Screen International“. Две сестри са обещали да посетят баща си в родното им село за помена на майка им. Но когато Елма пристига на ферибота от Бари, Рудина е шокирана, че сестра й е бременна. Тя бързо измисля план как да представи стар свой приятел за съпруг на Елма, тъй като баща им не би приел друго обяснение.

Най-новият филм на известният румънски режисьор и продуцент Тудор Джурджу "Паркинг" (2019) е съвместна продукция между Румъния, Испания и Чехия. В основата на разказа стои събирателен образ на румънеца от последните 15 години – герой и антигерой, съчетани в едно. Адриан е беден румънски писател, с глава в облаците, който се опитва да се устрои в Испания. Там той трябва да се бори както с предразсъдъците спрямо него, така и със своите собствени. Романтик с буен характер, Адриан балансира между творческите си пориви и сложна сърдечна връзка с испанската музикантка Мария. Дали ще успее да се адаптира в толкова различната обстановка?

Ветеранът-режисьор Дамян Козоле, познат на почитателите на София Филм Фест през години с филмите "Резервни части", "Завинаги", "Словенка" и  "Нощен живот", ще представи в Балканския конкурс най-новата си интригуваща драма "Полусестра" (2019). Историята поставя на изпитание съвместното съжителство на две доведени сестри, които са принудени от обстоятелствата да споделят един апартамент в Любляна. Филмът е реализиран в документален стил – похват, в който Дамян Козоле е особено силен, като изграждането на образите се случва неусетно, благодарение на ежедневни продължителни разговори, които разкриват много по-сериозни проблеми от обичайните разлики в характерите между двете главни героини.

Публиката на 24-тия София Филм Фест ще може да види и копродукцията между Турция, Германия, Холандия и Гърция "Три сестри" (2019) на турския режисьор Емин Алпер, печелил вече наградата за най-добър балкански филм на 20-тия София Филм Фест през 2016 година с предишния си филм "Лудост". Историята на новия му филм среща зрителите с три млади момичета, принудени да се върнат в бедното си родно селце в Анадола, защото не успяват да се адаптират в по-заможните приемни семейства, в които са изпратени. Разказът представя историите на всяка от сестрите, тръгнали да търсят препитание след смъртта на майка им… Поетичен и трогателен, филмът представлява картина на обикновения живот на място, което се намира далеч извън забързаната реалност на XXI век…

Най-новият филм на румънския режисьор Каталин Митулеску "Хайди" (2019) е заснет на 16 мм, в зимните покрайнини на Букурещ, и е посветен на романтичната привързаност между възрастен полицай и безразсъдна тийнейджърка, която се издържа с проституция. Киноразказът е своеобразно изследване на морала в обществото, което кореспондира със сюжетите в творчеството на друг румънски режисьор - Корнелиу Порумбою. Подобни теми са характерни за част от продукциите на „румънската нова вълна“, дискутирайки невъзможността на обществото да се отърси от проблемите на постсоциалистическия преход, който обрича филмовите герои на живот в привидно вечна „ничия земя“ между минало и настояще, между Изток и Запад.

Заглавието на филма на Мирослав Терзич "Шевове" (2019) носи няколко нюанса – референция към професията на главната героиня, която е шивачка, но и намек за нескопосаните бодове, с които са зашити раните от трагедията, сполетяла не само Ана, но много майки в Сърбия, които са били информирани, че новородените им бебета са починали малко след като са дошли на бял свят, а те всъщност са били продадени за осиновяване. След почти две десетилетия, Ана все още не може да приеме липсата на прозрачност около незаконните, безскрупулно жестоки машинации. Героинята на тази история държи да узнае на всяка цена каква е съдбата на сина й – може ли да се надява на чудо и детето й по някаква случайност да е живо?...