Общуването на български, по-сложно и от "Уроци по немски"

Снимка: София Филм Фест

2 / 3

Перипетиите на проекта започват след като Веснаков кандидатства за субсидии за пълнометражен дебют в НФЦ, но заради неточно тълкуване на закона не бе допусната кандидатурата му. Така няколко години по-късно, в най-сложния период, пред който е изправена филмовата индустрия, филмът се появява като първоначалното заглавие "Спасителят в прахта" е израснало в "Уроци по немски".

Под това наименование печели първата си голяма награда на фестивала в Кайро за главна роля на Юлиан Вергов. Призът съвсем не е случаен. Актьорът точно и достоверно изследва цената на отчуждеността с най-близките и желанието да им помага, когато може да е далеч от тях.

Сюжетът ни среща с Никола (Вергов), блуждаещ из крайните квартали,  чийто панелени блокове населяват разделените му родители, както и той самият с приятелката си. Героят прави опит да опитоми избухливостта си, донесла му условна присъда заради неловка ситуация с гаджето на бившата му съпруга. Решен да се раздели с тъмното си минало той е готов да избяга чак в Хамбург, където да започне живота наново.

Разпокъсващ се между схлупените апартаменти, героят е раздробил мислите си в търсене на правилното решение дали да изостави познатия си живот и хората, които обича в търсене на уж по-безоблачното бъдеще.
Режисьорът следи отблизо неговите наситени емоционални дилеми без да дава оценка на случващото се. Камерата на оператора Орлин Руевски често улавя персонажите в гръб, следвайки ги в техните търсения, колебания и дребни кавги.

Всекидневието на главния герой е засечено в колата му, докато шофира из столичните улици, сменяйки небрежния потник с  единствената бяла риза, която притежава и нахлузва за пред обществото. Обиколките в автомобила са в синхрон с надеждата за новата трансформация, озвучена под съпровода на уроците по немски, които учи. Акцентът отново пада върху монотоността на делника с темата на уроците, които са ограничени предимно в дните от седмицата.

Павел Веснаков  съсредоточава вниманието върху наситеността при различните аспекти на човешките взаимоотношения, свързани и с поколенческите различия. От една страна Никола има неразчистени сметки с децата си. От друга стои неразбирането, поне на пръв поглед на поведенческите му нагласи от страна на родителите му. Макар и разделени, майка му и баща му реагират по един и същи начин към идеята му да замине в чужбина и към новата му приятелка. Не на последно място е засегнато мисленето, характерно за страната ни, че човек няма особена перспектива след 50-те.

Персонажите се лутат с въпросите си из схлупени тъмни апартаменти, носещи усещането за клаустрофобичност, , която  като че ли единствено далечната и непозната Германия може да разтури. Въпросите са много, решенията обаче липсват. Идеята за чуждата страна изглежда страховита, оставането в България - безперспективно.

Веснаков улавя тънкостта на проблемите, които едва ли ще се решат само от смяната на средата. Всеки иска да напусне държавата, в която е лесно да убиеш някой като куче и да го изхвърлиш без да помислиш, че друг може трепетно да го чака. 

Режисьорът засяга много и важни теми, на които успява да придаде изключителна завършеност в отделните епизоди. Докосващ диалог и силни образи допринасят за стойността на филмовия разказ.  Точно е уловено сложността да представиш своята версия за живота си, особено на най-близките. Трудността в общуването в съвременния свят е обрисувана в тягостни диалози. Истината е трудна да се изрече, като че ли всеки говори с другия на чужд език, по-сложен и от немския. Филм за неизказаното, премълчаното,  притаеното, за прошката, която се дава все по-трудно.