Да се срещнеш с Дубарова в "Петя на моята Петя"

Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА

Тази бележка оставя Петя Дубарова на 4 декември 1979 г. преди да изпие сънотворните хапчета, които да я поставят до поетите, сложили край на живота си. Остава на 17 завинаги. А думите й – лаконични, казващи много и малко, криещи смисъл и с това даващи свобода за размисъл остават за да ни учудват защо именно бунтарското момиче, заобиколена от приятели  и краен талант е решила да сложи точката, а може би само многоточие.

Към живота й се обръща режисьорът  - дебютант в пълнометражното кино Александър Косев във филма "Петя на моята Петя". Историята ни пренася в наши ни за да ни покаже каква следа е оставила писателката сред съвременното поколение, срещайки ни с тийнейджърката Петя (Александра Косева), следваща в училището на Дубарова. Вдъхновена от стиховете й, от принципите й, героинята (не)волно следва известните събития, които е чувала да са част от живота на известната поетеса.

Всъщност през 1982 г. Румяна Петкова  също дебютира в игралното кино с филм, вдъхновен от Петя Дубарова. "Отражения" по сценарий на Невелина Попова ни среща с 20-годишно момиче от Бургас, изживяващо любовно разочарование със задушаващо грижовна майка. Поетично заснет, "Отражения" проследява  героинята, опитваща се да се измъкне от битовото, инертното на фона на автентична атмосфера, носеща духа на отминали десетилетия, озвучен от гларуси и стихове на Петя Дубарова, придаващи бунтарски смисъл на преживяванията на героинята.  И докато този филм е наситен, пропит с Бийтълс и други знакови за времето си фигури, то Александър Косев е решен да подчини изцяло съвремието на добре познатата част от историята за Петя Дубарова.

Щастливото до съвсем скоро и безгрижно съществуване се изнизва след катастрофа, оставила един от приятелите на главната героиня Петя в инвалидна количка. В същото време родителите й са се развели без да й кажат, а в училището е назначен нов директор (Юлиан Вергов), който бърка авторитетно с авторитарност и задушава всяка проява на младежки порив, свързан с изкуството. Тази, която прави опит да му се противопостави е учителката по литература (Албена Павлова), подхранваща любовта на децата към книгите – прототип на майката на Петя Дубарова - Мария, която именно е изиграла и важна роля в изграждането на вижданията на поетесата, и която също е била учител.

Препратките към известните събития около бургаската поетеса продължават с конфликта между  съвременната Петя и училищното ръководство, нехаещо за справедливостта. Директорът напълно безхаберно не позволява да се  построи асансьор за хора в неравностойно положение, заради което пострадалото от катастрофа момче не може да посещава училището.

И докато размишлява над случващото й се Петя "среща" Петя Дубарова край бургаския плаж – едно от любимите места на писателката и заедно двете нищят добре познатите въпроси – защо поетесата е сложила край на живота си, каква би била днес, ако бе останала жива, щеше ли да е вярна на принципите си.

Александър Косев изцяло подчинява усилията си да направи паралел между съдбите на двете героини, живеещи в различни времена, но срещащи сходни проблеми, пред които се налага да се изправят. Това обаче е за сметка на драматургичното обрисуване на другите персонажи,останали недоразвити, делящи се на "черно-бели" като в соц филмите без ясна мотивация за техните действия. Така учителят, изигран от Вергов е по комсомолски еднопластово изобразен– той може да е само жесток, подчиняващ се на амбициите си да служи на системата, неразбиращ детските вълнения,  гледащ отвисоко през директорския кабинет, нетрогващ се от толкова човешкото желание на децата да помогнат на пострадалия им съученик, които го наблюдават безмълвно осъдително от двора на училището, докато дъждът не спира да ги мокри.

И докато настроението е уж пренаситено от емоции, не усещаме никаква психологическа трансформация у пострадалия ученик, който сякаш остава равнодушен към случилото му се и в поведението му липсва разлика във възприятието му към света отпреди катастрофата, когато безгрижно е карал колелото си и след нея, когато, колелата на количката са единствената му възможност да се придвижва. Едва щрихирани са и образите на родителите на Петя.

"Петя на моята Петя" е опит  да се доближи днешното поколение до творчеството на писателката. Актрисата, изиграла Дубарова (Алиса Атанасова) в червена рокля и прилежно сресана коса носи  физическа прилика с писателката, но е и ясен знак колко недостижимо непозната  остава тя и именно в това се крие и непреходността на поезията й.