Толкова близо и толкова далеч от американската мечта в "Брайтън 4"

Задимено кафене в Тбилиси е приютило футболни фенове. Погледите на присътващите са вперени в телевизионните екрани, а гримасите по лицата издават напрежението от случващото се на терена. Всеки, дори нищожно излишен жест си носи последствия и съвсем скоро между двама запалянковци започва свада. Оказва се, че залогът на феновете може да им струва скъпо: един от тях е профукал апартамента си на хазарт.

Но нито един от тези персонажи не се оказва главният в историята на Леван Когуашвили "Брайтън 4". Срещаме го по-късно - бившият олимпийски шампион по борба Кахи (Леван Тедиашвили).

Продукцията направи световната си премиера на филмовия фестивал в Трибека, където спечели наградите за най-добър международен игрален филм, сценарий и актьор (Тедиашвили). Именно с него бе открито и есенното издание на 25-ия София Филм Фест.

Когуашвили също присъства на откриването. Познат е у нас и с другите си два пълнометражни филма – "Улични дни" и "Срещи на сляпо", събрал над 20 отличия от фестивали. В "Брайтън 4" режисьорът постепенно ни вмъква в съдбините на персонажите, издавайки характера им от най-дребни детайли и жестове във всекидневието им. Изборът на сирене, начинът на пренасянето му през граница, тестването му от мигрантите в Ню Йорк, са показателни за силната връзка на грузинците с традициите и бита им. Режисьорът умело води повествованието, изследвайки семейните взаимоотношения през призмата на възрастните, а младите оставя в периферията на разказа.

Всички разчитат на Кахи и ръцете му – съпругата му да бъде масажирана, брат му, профукал апартамента си на хазарт да намери подслон, а заминавайки за САЩ, се оказва, че от ръцете на някогашния шампион има нужда и сина му, изоставил "американската мечта" да стане преуспял лекар в Ню Йорк и вместо това потънал в дългове към съмнителен руски бизнесмен.

Именно в Брайтън Бийч в Ню Йорк ни пренася действието след Тбилиси, където Кахи среща мигрантите (сред които и сина му) и техните проблеми.

Камерата на Федон Папамихаел с две номинации за "Оскар" ( работил с Александър Пейн, Вим Вендерс, Джеймс Манголд, Оливър Стоун)  улавя тънките нюанси от бита на онези, които никога няма да се адаптират към новата действителност и завинаги ще оставят духа си в родината.

Когушавили с топлота разкрива как тези хора решават проблемите си, без да остане равнодушен и към трудностите на техните опоненти със сходна съдба.  Режисьорът е пределно ясен: обитателите на предградията няма да вкусят от изкусителния живот на Запада и едва ли ще битуват по-охолно от начина, по който биха живели в родината си. Оцеляват за да съберат пари за бедните си близки по родните места, а това, което ги крепи са песните и съпричастността им като малка общност на извергнатите. "Америка"-та, която е край тях е недостижима с "екстрите" си, негостоприемна, схлупена, сива, гледаща живота към далечния и недостижим, космополитен Манхатън през оградата на тясната им жилищна постройка.

Когуашвили майсторки умее да казва много чрез малко думи. Умело ни вмъква във всекидневието на колоритните персонажи, сред които изпъква и някогашният оперен певец, изпълнен от грузинската звезда на киното – Кахи Кавсадзе, починал тази година. Познат с ролите "Бялото слънце на пустинята", "Покаяние", "Дървото на желанията", както и предходния филм на Когуашвили "Срещи на сляпо".