Покани ме на кино

Анимационната научна фантастика „Метропия” на шведа Тарик Салех ни отвежда в близкото бъдеще.

Там петролът е свършил, светът принадлежи на частни компании, които контролират всичко.

Всички подземни железници в Европа са свързани помежду си в гигантско метро.

Когато главният герой Роджър влиза в него, в главата му започват да звучат гласове. Един ден той чува непознат глас на мистериозната Нина с надеждата тя да му помогне да избяга от тревожната мрежа на метрото.

Колкото по-далеч отиват двамата обаче, толкова по-дълбоко Роджър е въвлечен в тайна конспирация. „Метропия” е с гласовете на Винсент Гало, Джулиет Луис, Удо Кир.

При създаването на филма е използвана специална техника, така че трудно може да се разбере дали образите на героите са анимационни или компютърно-обработени истински човешки лица.

За техни прототипи са избрани случайни граждани на шведската столица, а за фон – визуално обработени снимки на Стокхолм, Берлин, Париж и Копенхаген.

Филмът е носител на дигиталната награда на фестивала на филмите на бъдещето във Венеция ’09, както и наградата за музика в Стокхолм ’09.

„Покани ме да вляза” на другия шведски режисьор Томас Алфредсон е един от най-силните скандинавски филми през последните години, истински шамар за безбройните вампирски холивудски истории.

Филмът е дебют за младите надежди на шведското кино Каре Хедебрант и Лина Линдерсон в ролите на дванайсетгодишните Оскар и Ели.

„Покани ме да вляза” проследява зараждащата се обич между бледия 12-годишен Оскар (Хедербранд), тормозен от съучениците си и пренебрегван от възрастните, и новата му съседка Ели (Леандершон), която е почти негова връстничка и въпреки че е по-малко бледа, е вампирка.

Четири преплитащи се истории оформят сюжета на „По границата” (Иран-Великобритания-Италия).

Филмът разказва за всекидневието на няколко души от района, а сценарият е написан по личните впечатления на режисьора.

Това е история за копнежите, очакването, спомените, за отчаяните мъже и отсъстващите жени. И за това, че винаги нещо липсва. Каквото и да е то.

„Протектор” е вторият филм на младия чешки режисьор Марек Найбърт и до момента в актива му има седем награди, сред които от фестивалите в Карлови Вари, Пилзен, Денвър, Котбус и Атина.

Забележителен с красивите цветове и плътни сенки, характерни за film noir, лентата разглежда съдбата на чешки журналист и неговата жена еврейка през Втората световна война.

За да може да я защитава, той започва работа в радио, излъчващo нацистка пропаганда.

С времето отношенията между двамата се разпадат, а главният герой започва да се влияе все повече от пропагандата, в която е въвлечен.

Любов, смях и сумо има в съвместния проект на Ерец Тадмор и Шарон Маймон „Според размера” (копродукция на Израел, Франция и Германия).

Филмът използва сумото като начин за получаване на признание и протест срещу обсебения от мисълта за диети свят.

Показва спорта като начин за справяне с личните проблеми.

„Tъпан, барабан” на режисьора Алексей Мизгирьов е разказ за самотна библиотекарка, която се опитва да балансира етиката и любовта с бруталните условия на оцеляването.

Филмът в е впечатляваща история за границите на човешката търпимост пред лицето на отчаянието, която се случва в средата на 90-те години на 20-ти век, когато животът на хората в Русия претърпява трудните изпитания на прехода.

„Тя, китайката” на младия режисьор Шиаолу Гуо представя интригуващата история на младо момиче от провинциален Китай, което решава да потърси късмета си в един тотално различен град – съвременен Лондон и предприема пътуване към Острова, което се превръща в огледало на нейния роден град в модерния свят.

Главната героиня във филма (представена от актрисата Лу Хуанг) е типичната тийнейджърка, която никога не е пътувала на повече от пет мили от родното си градче.

В големия град тя среща приятел (Вей И Бо) и закрилник, който обаче се оказва истински гангстер. „Тя, китайката” е дебютен филм за живеещия в Лондон Шиаолу Го, който е сценарист на филма, удостоен със „Златен леопард” на фестивала в Локарно миналата година и с наградата за най-добър сценарий в Хамбург ’09.

„Часът на тъгата” е дело на една от големите надежди на арменското кино – режисьорът Ерик Назарян, роден в Армения, но израснал в Лос Анжелис, Калифорния.

Историята представя четири различни съдби на персонажи от Лос Анжелис.