Кино над града

Документалното българско кино на София Филм Фест продължава с „Децата на дружбата” на Светослав Драганов.

Хо, виетнамското момиче, осиновено от Блага Димитрова и Ахмед, ливанското момче, на което Иван Гарелов става настойник в началото на 80-те години на ХХ век, формално са „спасени” от две войни.

Тук документалното наблюдение е привидно съзерцателно – дълги кадри с главните герои, старателно следени ежедневни ситуации, в които видимо няма особен драматизъм.

На фона на нощна София филмът „Нощ над града” на Ирена Даскалова разказва кратки истории за хора, които работят по това време на денонощието.

Те са съвсем обикновени и никой не ги забелязва. Вършат си работата, мечтаят и не капризничат за това, че докато те работят, другите спят или се забавляват.

В „Сега и завинаги” на Драгомир Шолев култовите български групи „Ревю”, „Контрол” и „Хиподил” се събират в оригиналните си състави след дълги години отсъствие от сцената. Концертът става повод музикантите да разкажат интересни моменти от своето минало.

Най-новата творба на Костадин Бонев „Класификация на спомените” също е сред заглавията на София Филм Фест.

Едночасовият разказ за психиатъра д-р Любомир Канов е създаден по сценарий на Влади Киров, а оператор е Константин Занков.

„Биографията на една снимка” на Любомир Халачев е четвъртата, последна част от тетралогията „Духът и битът на българина 1850-1950 г.

” Първите три филма от поредицата са „Копнеж по нови неща”, „Как Европа влезе в България” и „Френската жена на българския подофицер”.

На 1 май 1945 г. като че ли всичко е ясно за България - войната свършва, а хората са изпълнени с надежди за спокойствие и просперитет.

Поне така изглежда от усмивките на членовете на правителството на фотографията, която е повод за документалния разказ. Както знаем обаче, съдбата на България се развива малко по-различно.

Филмът разказва защо историята не следва външната логика на тази стара снимка.