Почна се

1433 дни след знаменитата глава на Зидан в гърдите на Матераци и победната дузпа на Гросо срещу Франция за четвъртата световна титла на Италия, светът отново вперва очи в сочения за най-голям и значим форум на футболната игра – световното първенство.

Доскоро това беше безспорният връх в най-популярната игра в света, сега има и доста критици, феновете не са чак толкова много и чак толкова ентусиазирани (все пак си имат клубен футбол), но в крайна сметка Мондиалът още държи лидерството.

19-ото световно първенство вече има своето място в историята. Макар и да мина през перипетии, макар заради финансовите затруднения самото му провеждане да беше поставяно нееднократно и до последно под въпрос, то все пак започна.

Започна с впечатляващ концерт с участието на редица световни музикални звезди. Започна и като първото, което ще се проведе в Африка – Черният континент, който с кански мъки се опитва да получи жадуваната легитимация пред света. Да получи необходимия икономически тласък, за да не да се споменава само като място на бедност, масов глад, геноцид и гнездо на СПИН.  

Всъщност политическият елемент в цялата еуфория около избора на ЮАР за домакин стана и причина ФИФА и организаторите да получат доста упреци както от чужбина, така и в самата Южноафриканска република.

Защото в крайна сметка футболът е просто игра, а за да тръгне страната на Мандела нагоре след края на апартейда, са нужни много повече от десет лъскави стадиона на фона на мизерията и престъпността (140 изнасилвания и 40 убийства средно на ден). Но това е друга тема.

Въпреки всички негативи е ясно, че в следващия месец ЮАР и немалка част от света ще са подвластни на футболните емоции.

Все пак по южноафриканските терени ще видим (както подобава) най-добрите и атрактивни  футболисти в света. Макар и с някои изключения (например Роналдиньо) ще гледаме Меси, Шави, Кака, Роналдо, Руни.

Ще гледаме традиционната битка на големите от Европа – Испания, Англия, Италия, Холандия срещу тези от Южна Америка – Аржентина и Бразилия.

Може би ще видим някоя изненада, както беше в САЩ `94 (колко хубаво беше!), Франция `98 (Хърватия взе третото място) и в Южна Корея и Япония (Южна Корея стана трета, Турция – четвърта).

Ще видим и някои футболни джуджета като Хондурас, Нова Зеландия и Северна Корея, които се добраха до масата на титаните. Ще има и дебютант – Словакия.

Ще има и количество, и качество. В какво съотношение – ще разберем впоследствие.

32 отбора, 736 играчи, 64 мача и една титла – това е ЮАР 2010.