Бяс по германски. И български сълзи. За Мадона

Сцена за милиони, светлини за милиони, хореография за милиони, Мадона за милиони и емоция – безценна.

Това може да бъде равносметката за концерт от актуалното турне на Мадона в момента - „Sticky and Sweet“.

Част от него са и българските фенове. Които безспорно са едни от най-верните на звездата. Без шега.

И най-емоционални. Така си е. Решихме да ви представим един концерт на Мадона през техните очи. Техните очи, които тръгнаха с лек скептицизъм към Дюселдорф за концерта там на 4-ти септември, малко разочаровани от това, което бяха видели и чули от досегашните дати на Мадона от „Sticky and Sweet“. Но при сблъсъка с Нея, всякакви притеснения за скучен и лош концерт се оказа... смешни.

Вижте историята на Цветелина.

Здравейте, приятели!!Завърнах се снощи, но нямах никакви сили да разказвам какво преживяхме тези четири дена до Дюселдорф и обратно!

Пристигнах на 3-ти сутринта в София, където имах среща с bobispam, darko и sanvean (никове на хора от най-голямото българско фен пространство за Мадона у нас - Madonnabitches).

На летището се срещнахме с останалата част от групата ни - Madonnabg , girlieshow_93 , BATKO_BORANO и сестра му , erotic + още 5 фена, които не бяха от нашия форум.

И така, групата ни се отправи към самолета. Красотата да видиш земята от 11 000 километра е неописуема. Зарежда те емоционално и те пристрастява отново и отново да летиш.

По едно време някой пусна Мадона, тогава за първи път ми трепна истински, че ще я видя отново, за пореден път, и това ще се случи след по-малко от 24 часа.

Пристигнахме в Дортмунд и се сблъскахме с местния климат. Студено и влажно време , за по-малко от 1 час вече се бях вкочанила от студ, но не ми пукаше от нищо и се преоблякох на перона пред смаяните погледи на задръстените немци. Пътуването до Дюселдорф трая ококло 1 час.

Слизайки на гарата, веднага нападнахме един автомат за топли напитки. Продължавах да треперя от студ, но благодарение на супичката успях да се сгрея поне малко. Бързо стигнахме до хостела, където след няколко неуредици се настанихме. Вече беше станало твърде късно за метрото и амбициите ни да отидем до стадиона, за да видим каква е хавата.

Предпочетохме да си спретнем малка разходка из района и да намерим нещо за хапване. Нападнахме едни турци, хапнахме по няколко дюнера, направихме им луд оборот за 12 ч. през нощта, и доволно се отправихме към хостела за да отпочинем и поспим малко.

Станахме рано - към 5 часа, за да можем да хванем първото метро към стадиона. Заварихме другата агитка от България, която беше прекарала нощта там в нечовешки студ, видимо недоспали нервни и изморени. Настанихме се нашия лагер непосредствено след тях.

Опънахме дюшеци и снаги и зачакахме. Времето поне за мен мина бързо. С приятна компания и много смях стана 13,30 часа, когато изневиделица се появиха двама от охраната и настана лудницата.

Едни немци, които бяха след нас, прескочиха загражденията и в суматохата аз използвах ситуацията да се шмугна и да застана първа в една от кошарите.

Така зачакахме отново кротко чак до 17, 30 ч., когато се изправихме - наближаваше часът, в който трябва да ни пуснат вътре. Вече треперех от вълнение. Мадона направи кратък саундчек (проверка на звука, бел. ред.), но почти не се чуваше.

След около час отвориха входа на hot tickets (фенове, които са купили специални пакетни билети, даващи им право първи да влязат и да са най-близо до сцената), които всъщност едва ли са били повече от 250-300 души.

Нашият ред беше след 15 мин. Минах покрай проверяващите за част от секундата. На автомата за проверка на билета не си спомням дори как профучах.

Пробягах разстоянието от първи до втори пункт за отрицателно време.

Но вече бях без дъх. Не знаех как ще пробягам и останалото разстояние. Там обаче ни спряха уж за проверка на билетите, отново. Но тълпата беше толкова озверена, че май на никого не му скъсаха билета и смазахме в буквалния смисъл проверяващите. Ние се пръснахме. Не виждах никой от нашата група.

Хукнах с последни сили към вътрешността на стадиона. Блъскахме се с други фенове. Имах чувството, че бягаме от някакво природно бедствие.

Забавих се малко на стълбите. Някой ме достигна и ме хвана през кръста. Не знаех кой е. Само чух „Давай, Фло (Фло е никът на Цветелина в Madonnabitches, бел. ред.) “, малко остана. Помислих си, че е Дарко.

Така двамата се залепихме за 2-ри ред (2-ри ред хора пред самата сцена, което е невероятно място за концерт, особено за концерт на Мадона, бел. ред.).

Аз се хванах за огражденията. Имаше място, но хората с хот тикетите най-нагло ме избутаха с лакти.

Едва след това, като се обърнах, видях, че придружаващият ми е бил erotic. Прегръщахме се, че отново сме заедно, а тълпата се редеше след нас и започна да се сгъстява въздухът.

На него му прилоша, едвам се държеше на крака и се молех да се оправи.

Ситуацията изнерви и Робин. Идеше ми да се врътна и да си изляза. Тълпата се кефеше на неизвестните за мен песни, все едно че са дошли да гледат не Мадона, а нея! И дойде часът 21, 30. Светлините изгаснаха, започна интрото и се появи ТЯ!!!!

Крещях обезумяла от кеф. Тълпата също. Изведнъж всичките негативи се стопиха и изчезнаха. Не виждах много от "Candy shop" (откриващото парче, бел. ред.), тъй като изпълнението беше на основна сцена.

Виждах я отдалече, а това много не ми се нравеше. Веднага забелязах, че е в невероятно настроение. Може би за първи път от всичките ми 6 концерта, на които съм я гледала. И не се излъгах. По време на целия концерт усмивката не слезе от лицето й.

Не спираше да се шегува и постоянно правеше невероятно смешни физиономии - типично в неин стил.

За първи път пред нас застана по време на „Beat Goes On“. Сякаш я виждах за първи път. Отново толкова красива, секси и излъчване на истинска Кучка!!. На „Vogue“ крещях и пеех с пълно гърло. На няколко пъти погледна точно към нас.

Успях да я огледам добре. От главата до петите. Насладих се на излъчването. И погледът ..ох погледът.....Ще ми държи влага за цял живот. Не вярвах на очите си, че тази жена е на 50 г. И все още не го вярвам! Не спря да танцува. Флиртуваше с публиката. Многократно.

Може би за първи път с това турне така се раздава и обръща повече внимание на платилите солидна сума, за да я видят. Бързо се заредиха песните. Не усетих кога минаха "Into the groove" , "Heartbeat" и "Bоrderline". На "She's Not Me" ревнах.

Кучката откачи. Имах усещането, че ще се хвърли в публиката от кеф. Всеки път, когато идваше до нас, тълпата се блъскаше и натискаше искаха да я пипнат.

Аз още в началото на концерта се хванах за решетките. За да мога да се държа и да не ме пометат като скачам и танцувам.

На няколко пъти застана точно пред нас и погледът й беше насочен именно върху нас.

Сигурно защото не спирахме да пеем и да скачаме. Нямам много спомени от Music .., песен, която е изпълнявала многократно... някакси мина като песен от старите грамофони.

Естествено, публиката пееше с нея, но истински фурор направи с "Like a Prayer". Успях да зърна екраните, целият стадион беше на крака, пляскаше и пееше с нея!

Devil-a ("Devil wouldn't recognize you", балада от последния й албум "Hard Candy", бел. ред.) я изпя прелестно - с нея започна и циганската част. Точно тогава и стадионът живна и така бе до края.

Досега бях с представите, че Бонита ("La Isla Bonita") ще ми е много скучно изпълнението, тъй като вече сме го гледали, но напротив .Толкова емоция хвърли в това изпълнение, че няма на къде повече.

"You Must Love me" ...Нямам думи, едва ли някога е правила по-добро изпълнение на балада. Ревах през цялото време, трудно ми беше да се успокоя. Започна последната част, знаех, че идва краят на концерта, а не исках.

Стадионът пееше с нея. На "Ray of Light" успя отново да ни накара да скачаме. Не вярвах, че ще се радвам пак на това изпълнение. Попита ни какво искаме да ни изпее. Някой се изцепи "True Blue". И тя изкоментира недоволно - "Тру Блу, бла бла" и запя "Like a virgin"...

Остави ни нас да я изпеем, като от време на време се включваше, а за финал заби жици на "Hung Up". Последва "Give It To Me". Това бе изпълнението на вечерта.

Малко преди финала заби точно пред нас (отново) и ни подаде микрофона. Имах усещането, че ако се протегна още 10 см, и ще го хвана.

За част от секундата се загледах в очите й. Много силен момент за мен. Разплаках се. Пак. От една страна, че успях да я видя отново и от друга - че не искам да си тръгва .

Шоуто свърши с надпис на екраните Game Over. Веднага техниците започнаха да разглобяват сцената. А ние се събрахме за няколко снимки и впечатления. За самия концерт и турнето мога да кажа само положителни неща.

Въпреки че е набързо скалъпено и липсва нещо по-специално, както сме свикнали досега, турнето ми хареса .

Мадона пя прелестно. Нямаше го фалшивото пеене от първите 2-3 концерта. Минусите идват от Live nation (проумотърската тур компания на Мадона) и безсмисленото им решение за хоттикетите. По този начин много хора са отказват да я гледат втори и трети път.

Аз не съм от тях. След 2 седмици отново стягам куфарите, този път за Атина. Знам, че отново ще преживея лудницата, дори и в троен размер заради балканските нрави, които ще се съберат на стадиона в Атина.

Няма значение, тя ще е там. За да ме зареди с енергия. Да ме направи щастлива. Благодаря ти, Мадона, за всичко.

Благодаря на всичките, които бяхме заедно и споделихме този прекрасни 2 часа заедно. Обичам ви !

На концерта в Атина ще бъде и Dnes.bg.

Очаквайте включване от най-бурния концерт от турнето на Мадона. Със сигурност ще е така.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→