Васко Кръпката: Държавата е най-лошият стопанин

 "Няма връщане назад" - това е новото парче на Васко Кръпката, което може често да чуем във филма на Кирил Станков "Джулай". Вижте какво сподели рокаджията пред Dnes.bg за филма, музиката и нещата от живота.

Преди време хората празнуваха Джулай с  вашата музика. Как се включихте във филма на Кирил Станков?

Няма нищо случайно в тази случка. С режисьора сме приятели. Трогна ме сценарият. Вдъхнових се от него. Кирил пък се вдъхнови от музиката ми. Във филма има пет стари и пет нови песни, които са специално за „Джулай“.

Как се промени този празник у нас през годините?

Промени се за хубаво. Стана по-известен, повече хора го обичат. Миналата година на бургаския плаж беше пълно с неочаквано много млади хора, които никога не са чували за Боб Дилън. Не знаеха какво означава хипарският знак. Това го разглеждам от хубавата му страна. Разбира се, че има много фирми и хора, които искат да изкарат някой лев от това, но няма лошо. Нека печелят с Джулай, с рокендрол, с красиви неща. Не ми хареса идеята да се официализира този празник. Докато все още е неофициален, ще му се радвам. Ето че тази година ще свирим в Тутракан, на Дунава. Има хора, които правят Джулай на Седемте рилски езера. Има едно село Елещница, между Рила и Пирин, където също празнуват този празник до един басейн. Важното е да има малко рокендрол в кръвта и такава култура. Но всъщност този филм всъщност не е за Джулая. Като зрител и почитател на киното смятам, че „Джулай“ е за това откъде тръгнахме и докъде стигнахме. Тръгнахме от дивите места и стигнахме до луксозните хотели на морето. Това е пътят на България, който не ми харесва изцяло, разбира се. Позитивно съм настроен към положителните неща, които се случиха през това време. Естествено, не такова е отношението ми към мутрите и чалгата.

Като че ли и този филм не се спаси от мутрите. Защо постоянно ни ги натякват в киното?

И на мен ми идват малко в повече и това всъщност е и единствената ми критика към този филм. Чак пък толкова да им обръщаме внимание. Има разни сериали по телевизията, които не гледам, тъй като постоянно ми набиват подобни лица. Издигнаха ги в култ. В „Джулай“ тези персонажи са пародирани. Надявам се това да е постигнато.

Героите всъщност тръгнаха от големия град да търсят себе си и своето изгубено свое поколение.

Всеки има своя Джулай и на всеки му писва и тръгва нанякъде. В търсенето на себе си няма как да не се натъкнеш и на тази действителност, която продължава все още да бъде мутренска в държавата ни. Хубавото е, че ние сме от другата страна. Щастлив съм, че 23 години вече се чувствам от другата страна. Музиката ми помага, рокендролът, блусът и оценявам, че този филм има много музика и героините често си пускат песните ми в тяхното бусче. Това е и изходът, който предлагам там.

Преди време излизахте по площадите в едни други протести. Вашата музика ни водеше. Сега като че ли не ви чухме.

Последните протести, на които звучеше моя музика, бяха при стачкуването на учителите по времето на управлението на Станишев. Никой не ги подкрепи. Аз бях там с китарата ми. След това ме повикаха студентите в „България не е Биг Брадър“ - срещу подслушването на телефони – пак по време на същото управление. Сега отидох на протестите и видях, че това са събирания от другата страна. Когато протестирахме ние, имаше едни други митинги, които искаха Русия, властта на народа. Не съм съгласен. Смятам, че държавата е най-лошият стопанин. Достатъчно България се е напатила от народната власт и смятам, че виновниците за скъпите сметки, за ниската пенсия на майка ми, са именно тези представители на т.нар. Народна власт. А и днешните управници, които си подадоха оставка, не са властта на интелигентните хора. Това е властта на народа. Да си го кажем в прав текст, Борисов е един истински народен герой. Не, благодаря! Искам малко повече интелигентност и в политиката, и в протестите.