Вход към EXIT

Миризмата на фестивал е една особена смесица от равни части човешка плът, бира, цигарен дим и дим от сцената.

Не можеш да я сбъркаш – тя те достига, обгръща и връща назад със силата на мощно дежа-ву към всички концерти, бутаници, виковете, всичко, което си преживял покрай любимата си музика в годините назад.

Ето ни отново на ЕXIT.

10 годишнината от фестивала ни посреща с малко по-слаба програма от тази, която очаквахме за юбилея.

Минаваме по моста над Дунава заедно с десетките пристигащи по залез слънце фенове. Вървим по тесните улички на Петроварадинската крепост, а по тротоарите секси сръбкини, облечени във фетишистки униформи на медицински сестри продават маски за лице до заплашителни плакати на вируса на свинаския грип, след като още вчера бе открит първият случай на болестта на фестивала (внос от Великобритания – страна, която традиционно купува над 40% от билетите за фестивала).

Изчакваме нетърпеливо проверката и се запътваме с еднопосочно движещата се тъпла към основната сцена. „Типична гледка на закъснели репортери” – смее се колежката, докато на бегом през калта и хората си проправяме път към зоната за фотографи малко след началото на първата песен на първия голям хедлайнер на ЕXIT – Лили Алън.

Тя започва концерта си с първия сингъл от последния си албум, след което продължава със сетлист от песни – съчетание между новия и предишния.

В началото просто се разхожда спокойно из сцената и пее с небрежния си детски глас, но с настъпването на вечерта и реденето на песните, започва да танцува все по-бясно, да се тича по двете нива на сцената, да се търкаля по нея, да съблича една по една дрехите си, докато не остава само по прозрачни черно тюлено боди и къси изтъркани дънкови панталонки.

Явно не са я проверявали на входа, защото по едно време си припалва джойнт, след което продължава песента, посветена раздялата, момичешкото приятелство или някоя проваляща се любовна връзка.

Признавам, че за мен това е единствената изпълнителка, в чиято музика няма значение дали се пее как 1000 зомбита разкъсват канибал, или колко е яко да се веселиш с приятелки. Въпреки това Алън е артист, който сам пише песните си и с вчерашното си участие ме печели с небрежарско поведение и момичешки стил, които явно заразяват и публиката.

Разгледай снимки тук:

След нея на сцената се появява Roots Manuva, когото гледахме на Park Live в София само преди дни.

Шоуто му на ЕXIT, макар че срещна очи в очи над 35 хиляди фенa, не беше много по-различно от това у нас.

Същият сетлист, същото екзалтирано  движение по сцената, същите заразяващи танци под ритъма на музиката му.

Разгледай снимки от концерта му тук:

Малко след 11 всичко се затъмнява и десетките хиляди фенове на основната сцена и сцените наблизо отправят поглед към небето.

От там не пада последната група за вечерта, а започва зарята, която отбелязва юбилея на фестивала и началото на 4 дни, изпълнени с концерти, музика, приятни хора и активно производство на спомени.

Веднага след светлинното шоу задната част на сцената е осветена от десетки ослепително ярки лампи и на сцената се появяват основните хедлайнери на вечерта -  Arctic Monkeys.

Месец преди излизането на дългоочаквания им нов албум, невръстната в началото на кариерата си банда накара 40 000 човека да крещят с тях, докато съвсем спокойно си пеят със затворени очи.

Концертът им беше очаквано добър и бандата не спести нито един от хитовете си по време на лайфа.

Моменти от него можеш да разгледаш тук: