Пришълец ли съм, или не съм... в "Аватар"

Когато Джеймс Камерън стои зад някой проект, то е ясно, че филмът ще се превърне в събитие.

Режисьорът на “Терминатор”, "Титаник"... идва с новото си предложение “Аватар” – фантастична история за несъществуваща земя, където живеят несъществуващи същества.

Камерън подхваща една нова вълнà, която в момента залива киносалоните. Ако доскоро човечеството във филмите се е страхувало от чужди нашественици, то от няколко продукции назад (например “Планета 51”) именно хората са тези, които се превръщат в пришълци.

В “Аватар” част от човечеството се опитва да достигне до чужди земи, за да се сдобие с камъни, които струват по около 20 милиона долара.

Хората вмъкват в бивш морски пехотинец – сега инвалид, Джейк Съли (в ролята Сам Уорингтън), ДНК на местен населник и той се внедрява сред тамошното население. Именно този хибрид между землянин и жител на луната Пандора се нарича аватар.

Самото име също не е случайно, тъй като с него се означават различните въплъщения на Вишну в индуизма, който извършва много подвизи на Земята.

И докато в началото новото същество си върши стриктно задълженията и доносничи на командира си всичко каквото узнава за местното население, то съвсем скоро осъзнава, че неговите съпланетници не са на страната на правдата.

Сред звездите в новата приказна история е и Сигърни Уивър. След като изигра главната роля в поредицата “Пришълецът”, се оказа, че и в “Аватар” нейната героиня ще има нещо общо с ролята на нашественик, но този път от Земята.

Историята е увлекателна, най-малкото и заради факта, че на зрителите им е отредена мазохистична мисия – да погледнат човешките недостатъци и да ги признаят, а също така да застанат на страната на чуждата цивилизация.

Наситени цветове, каквито някога и природата на Земята е притежавала, преди човечеството да се е намесило прекалено много, същества от приказките, летящи дракони, подобия на изчезналите динозаври, девствени джунгли... всичко това е луната Пандора.

А местните хора, наречени Нави, са силни, диви и имат най-хармоничната връзка с природата. Именно тя е тяхното единствено божество, на което те не се кланят, а с което общуват.

Филмът на Камерън излиза 12 години след последния му проект, но точно навреме. В синхрон със срещата за промените на екосистемата ни в Копенхаген, като продължение на филма на Емерих “2012”, в който светът преживява апокалипсис... В "Аватар" човечеството се захваща да си присвои новата луна за свои облаги, липсващи й на планетата Земя.

Но това, което прави продукцията толкова привлекателна, е фактът, че филмът е заснет изцяло на 3D формат, като са използвани революционно нови технологии за обработка на изображението и суперавангардни системи за виртуални снимки в реално време.

Камерън противопоставя един съвсем нов непознат за хората свят с онзи неподправения, който някога човечеството е изгубило.

Хората са тези, които са роботизирани. Те използват големи машини, за да взривяват живите дървета, съхраняващи паметта на екзотичните форми на живот на Пандора.

Сиви, потънали в затишие тонове уплътняват атмосферата в космическите земни кораби. Те контрастират на натрупаната с цвят палитра сред живота на новата планета.

И колкото и да е новаторска цялата визия, историята си остава безкрайно  употребена и позната.

Главният герой преоткрива света на Пандора подобно на Олд Шетърхенд, който се учи да ловува и живее из индианските земи. 

И докато героят на Карл Май застава на страната на червенокожите, в този филм Джейк Съли защитава синьокожи герои.

Затова пък аналогичният образ на Винету в “Аватар” се оказва жена...