Сфумато и неговата мисия

Сега, 20 години по-късно, си даваме сметка, че ние през всичкото това време, всъщност сме правили ОПИТИ да продължим, да допишем и довършим оня нелепо прекъснат спектакъл на Костантин Треплев за Вселенската душа.

Това обясниха Маргарита Младенова и Иван Добчев по случай 20-ия рожден ден на Театрална работилница „Сфумато“.

По случай юбилея на сцената на театъра на 16 юни се игра „Спомени за спектакли“.

Става въпрос за видеофилми откъси от 37-те спектакъла, създадени за тези 20 години от основателите и режисьорите на работилницата Маргарита Младенова и Иван Добчев. В тях са участвали и теехни ученици, колеги като Явор Гърдев, Стоян Радев и Иван Станев.

Младенова и Добчев продължават да размишляват:

В нашите опити по „реставрация” на този митичен спектакъл неслучайно витаеха предимно духовете на мъртви поети – Петър Атанасов, Пушкин, Йовков, Радичков, апокрифните Адам и Ева, техният Създател и неговата сянка – Дяволът...

Сега се вижда, че спектакълът все още не е завършен, не знаем дали сме по средата или в края му, но ще продължаваме нататък през оная врата, открехната от Чехов към Нищото – колкото по-нищи, толкова по-блажени – напук на вихрещия се вселенски купон, напук на „изкуството за народа”, което издигна в култ долницата на народа, напук на критиковедките и ведите, които от 20 години вещаят смъртта на „Сфумато”!

Пътят към голямото Изкуство не е директен, както казваше един руски поет - за да влезе в Лувъра, Гоген трябваше да мине през Таити, а Ван Гог - през Прованс...

Сега, по-ясно от тогава, се вижда, че „Сфумато” не подмени своята Мисия, закодирана в името му – да се вглежда в Невидимото за очите, да възкресява човешкия Дух на сцената, да повдига погледа на своя зрител към звездите...

Защото „Сфумато” е техника за рисуване на въздуха!